Знаменателно изявление! Звучи като завет, като послание за бъдните поколения! Затова ако някой ден видите как  социалистите в европейския парламент пеят Интернационала, не се учудвайте! Те пеят, защото още не са построили капитализма и продължават да са на бойна нога.

Сталин толковва мразеше европейските социалисти, че ги наричаше «социал-фашисти» и беше заповядал на германската компартия да гласува само за Хитлер. И те гласуваха!

Българските комунисти, както жабата, която гледала как подковават вола, славословеха съюза между двамата велики фюрери. Днес обаче нито единия, нито другия не преде, и макар че строят капитализма, социалистите продължават да си пеят Интернационала.

За какво пее Интернационала? За бой още от първите думи:

«На крак, о парии презрени,

на крак, о роби на труда...

Малко недоразумение: парий значи презрян, безправен човек. Парий ли е, например, Сергей Станишев, или Гоце Първанов, или който и да е друг БеСеПар?  Или виждате ли Сергей Станишев, юнакът що бозал цели 25 години,  като «роб на труда»? Колко въображение ще ви е нужно да видите например Татяна Дончева в трудово съревнование с Емилия Масларова, или Гоце Първанов с Румен Петков?

Виж, «презрени» - да. Ако се съди по класата протестиращи, това са си «червени боклуци», които знаят какво е сърп и чук само защото са ги виждали  на червеното знаме.

Чета по-нататък:

«Нека без милост, без пощада

Да сринем старий, гнилий строй!...»

Тук вече съм пиле в кълчища – нали вече сринаха «старий, гнилий строй» веднъж в 1944 и още веднъж в 1989? Кой от двата е по-гнил не се казва. «Дали пък не им харесва просто да сриват?» - си мисля.

По-нататък следва нещо много любопитно:

«Крадецът плячката не връща,

Ни властелинът свойта власт...»

Е,  тук са малко половинчати – властта връщат малко по малко, но не и плячката. А каква плячка беше това – цялата  държавна  хазна на софра: курорти, хотели, гори,земи, фабрики и заводи, оръжейния бизнес, митниците, наркотиците – всичко, до което се е докопала партията на «унижените и презрените»! Или според оценката на главния презрен парий – Станишев: «Ние не сме банда негодници, които се ръфат взаимно...»

Звучи като небесно откровение, нали, особено след  50-годишен монопол над истината!

А ето и едно  още по-любопитно късче от интернационала:

«Държавата ни угнетява –

законите са против нас...»

Как точно ги угнетява държавата е нещо като енигма, след като презрените парии на БСП са на власт през цялото време? Или защо законите са против тях след като те правят законите? А най-интересни са последните две строфи:

«...богати днес управляват,

беднякът няма равен глас.»

С други думи – крадецът вика: «Дръжте крадеца!»

Пълно объркване: не се казва нито кои са богаташите, нито кои са бедняците!Затова пък всички до болка познават  бабаитлъка им и макар че сега дават мило и драго да минат за човеколюбиви миролюбци, за мен си остава загадка припева:

«Бой последен е този,

дружно вси да вървим,

с Интернационала

света да обновим!»

Ето тоя «бой последен» ме безспокои, защото те обичат тоя речник: партията  никога не греши, завинаги вярна, вечна дружба, непобедима армия, винаги права, единна, непоклатима, гореща признателност, дълбока благодарност... Та и тоя «бой последен»...

Затова когато чуете социалистите да ви пеят Интернационала, било на Бузлуджа, било в конгресната зала, било в Брюксел, вие, читателю, имате два избора: единия е да си спомните за завещанието на другаря Тодор Живков и да търпите ТЕ да ви построят капитализма, а другия е да посегнете инстинктивно към пистолета си. В края на краищата, на това ви учи  Партията на Европейските Социалисти и другаря Станишев всеки път когато окнат да пеят Интернационала, нали така!
Николай Флоров
www.svobodata.com/page.php