Пропастта между управляващи и управлявани е вече бездна, непреодолима дори в илюзиите на повечето хора. Година пред нас стои едно от най-безличните, безгръбначни и опасни правителства на републиката. Заченато с най-ниската възможна легитимност (избирателна активност от малко над 50%, една четвърт от гласувалите непредставени в парламента, липса на мнозинство), вместо смирение му бе наредена вцепеняваща арогантност, която взриви обществото още на третата си седмица. За секунди досрути и това минимално доверие, за да се подпре единствено върху собствената си клиентела и твърдоглав електорат. За дни заприлича на треторазреден изпълнителен комитет на Доган и ко. Лишени от грам легитимност управляващи и правителство се заеха да строят контрареалност, за да овладеят паниката от летните дни и да си върнат инициативата.

Дълго време този кабинет бе съвсем без лица. Стартиралите протести през лятото на миналата година поставиха на линия самото му оцеляване и много хора до средата на есента не бяха дори в състояние да изброят повече от няколко имена на министри. Но дори, когато лицата останаха, обликът му продължи да е безличен. Повечето министри продължават да живеят в политземлянки, от които изкачат само при крайна необходимост и по правило единствено да маркират минимално присъствие. Самият министерски съвет решава в полунелегалност, „на подпис“. Хора настойчиво твърдят, че имаме и премиер-министър. Сбито, заглавието на управленската програма на този кабинет може да се обобщи с „южен поток“ и ускоряване на концентрацията на ресурси през догановата „гара разпределителна“. Lafka е обобщеното име на този процес. „Газпром“ пише вече българските закони.

Обречен на непрестанна парламентарна несигурност и без реална управленска програма кабинетът няма елементарен политически капитал и мандат за нещо повече. Реформи в затънали сектори няма да видим, единствено паническо гасене на пожари по традиционни казуси, например здравна каса и здравеопазване. Очаквано дълговете се трупат и се използват за поливане на собствената „електорална леха“. Нарастването на социалните плащания е единствено бегъл идеологически маркер, а играта с цените на тока е на път да приключи. Актуалната из Европа идея за реиндустриализация бе чевръсто обърната в корупционна схема за умрели предприятия и носталгично намигване към отминала епоха.

Рейдът върху институциите на политическата система също е впечатляващ. Унизителните игри с кворума и парламентарния правилник и превръщането на законодателния орган в де факто шпицкоманда спрямо президента доразвиват безобразия от предходни мнозинства. Все повече изглежда, че втората тройна коалиция се е сдобила с „президент в сянка“, вътре в самата институция. Видимо предстои това да бъде официализирано. Очаквано главният прокурор се оказа нещо като пеевски вестник по време на „констинбродска афера“, завъртя институционалния компас с необходимата бързина и усърдие. Разрешената гавра на „златното пръстче“ с всякакви правила и норми на поведение продължава да бъде толерирана и срива и без това крехките нива на политическа култура в страната. „15-те минути“ свобода на националната телевизия бяха надлежно овладени и обществената медийна публичност се върна десетилетия назад.

Лишена от дори минимална легитимност коалицията се зае с най-мащабната операция по разделяне на българското общество от психологическата война през 1990 година насам. От политическо инженерство скочихме в социално, от уродливи политпроекти към истерични разделения по реални и измислени линии и теми. Контрареалността бе населена със съответните протестиращи, онлайн говорители, граждански организации. Нина Гергова се оказа събирателен образ на този контрасвят. С безподобен цинизъм бе режисирана истеричната операция „бежанци“, а по софийските улици бяха сглобени и пуснати шпицкоманди под видимо одобрителното око на суспендираната държава. Социалните медии заприличаха на електронни бойни полета, из които зашетаха ежедневно уплътняваните „факти“ на новата контрареалност. Стратегията на изтощение чрез непрестанно разделение е реалната, заместващата опора на управляващата коалиция.

Страната потъва в международна изолация. Премиер и министри тихомълком станаха персони „нон грата“, с които твърде малко техни европейски колеги имат да вършат каквото и да било. Външната ни политика е вече източна политика. Този кабинет започва да реже крехките връзки, които гарантират мястото на България в Европа, започва да капитализира инвестицията в „троянския кон“ и прави опит да обърне рязко посоката на развитие на страната. Нелепите приказки  за „нео-колониализъм“ вече се превръщат в управленски решения, а отношението към чуждестранните инвеститори все повече прилича на кампания за прогонване, а не за спазване на правилата. Шефът на ПЕС легитимира събития, на които се пали знамето на ЕС, а анти-европейското говорене набира постоянно нови говорители с все по-причудливи и абсурдни „опорни точки“. И последните следи от посткомунистическата евромимикрия изчезват. Дневен ред в ЕС вече нямаме, за Шенген, еврозона, енергиен съюз няма и да чуем.

Овладяването на бавния разпад на путиновия автократизъм и руски „икономически модел“ вече преминава през активния саботаж на европейската политика, на което сме вече ежедневни свидетели. Сегашното правителство прилича на обикновен подизпълнител в този процес и извън тези задачи управлението на страната му се явява странично занимание. Обявеният от Сергей Станишев демократичен ренесанс единствено усилва контраста с пълзящата задушаваща хватка при осъществяването на спуснатите задачи. В своята усърдност сегашната коалиция е готова да разиграе и инсценира всякакви социални истерии само, за да осигури необходимия хаос, страх и погнуса. Докато обществото надлежно си играе на русофили и русофоби по и-мейлите текат текстовете и инструкциите на новото опримчване. Върви най-активния от десетилетия саботаж на европейската идентичност и бъдеще на страната. Предстои да видим дали ще успеем да ги съхраним.  
http://reduta.bg/v2/article/%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%8F