Прочетен: 3634 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 23.06.2014 17:04
Автор: Екип на BurgasInfo
„По поръчение на др. Началник Соф. окръжно управление МВР, Ви уведомяваме по повод молбата Ви, че нямате законно основание за пребиваване в София, въпреки че имате собствен дом”.
Представяте ли си да получите днес, или утре подобно писмо? Само защото не харесвате партията, която е на власт? И не само да получите писмо – трябва да напуснете дома си. Могат да ви изпратят в затвора, да ви убият. И цял живот да преследват децата и близките ви, защото живеете така, както сега – говорите свободно каквото искате, пътувате, където искате, имате собствен бизнес, с който не живеете разкошно, но изхранвате семейството си.
Сигурно в днешно време е трудно да си представите това, особено ако сте по-млад. Възможно е ако сте под 24 години дори да не сте чували, че някога в България подобно поведение е било норма. Хора са избивани, защото са умни и интелигентни. Други са пращани в лагери и измъчвани. Трети – осакатени за цял живот... Такива са съдбите на хиляди българи, пречупени през годините 1944-1989 г.
„Когато започнаха изселванията ме арестуваха от Държавна сигурност, искаха да разкажа всичко за баща ми. Ама аз нали съм си мошановка, млъкнах. Толкова много ме биха, че съм загубила съзнание – разказаха ми после, че са ме изхвърлили зад управлението на тротоара. И един турчин ме е метнал на рамото си и ме е носил през целия град до лекаря, за да видят всички какво се е случило... Остана ми и този спомен - че не можех да имам деца”... Зад дима от цигарата си Милкана Мошанова, дъщеря на някогашния лидер на „Демократическата партия” Стойчо Мошанов.
Нейната съдба е една от многото, представена в изложбата „Забранена истина”. Изложбата бе открита снощи в Морското казино в Бургас. Авторите й са изследователите Стоян Райчевски и Фанна Коларова. Чрез писма, документи, лични архиви, репортажи на чужди медии те разказват за зверствата на комунизма в България, осъществени в годините след 9 септември 1944 до 10 ноември 1989 г.
Забранена истина или забравена истина? Това е ключовият въпрос на изложбата, за която авторите сериозно са се потрудили. Не им е било лесно да разберат какво се е случило. „Срещнахме големи трудности при събирането на фактите, защото документите са унищожени. Няма ги в музеите, в библиотеките, повечето са от лични архиви на пострадали хора”, каза Фанна Коларова. Самата тя от шестмесечно бебе е била обявена за „враг на народа”. „Виждам в много градове паметни знаци, напомнящи за тези времена. За съжаление Бургас не е от тях. Къде са нашите музейни работници, библиотекарите? Не ни е нужен музей на комунизма – във всеки музей трябва да има такава секция”, добави Стоян Райчевски.
Авторите на изложбата приеха с радост подарък от СДС Бургас, които обогатиха фонда на изложбата с книгата „Паметта народна разказва”. Тя е подарък на СДС Бургас от автора – Друми Нейчев. Като очевидец и потърпевш той разказва за „комунистическите злодейства и грабежи в селата на Поморийска околия от 9 септември 1944 до 10 ноември 1989 г. Книгата подари лидерът на СДС Божидар Лукарски, който присъства като гост на изложбата.
Божидар Лукарски и Стоян Райчевски.
Уважиха я също депутати от ГЕРБ, евродепутатът Андрей Ковачев, представители на други опозиционни партии.Лидерът на СДС Божидар Лукарски припомни, че благодарение на СДС Бургас вече има решение за поставяне на паметник на жертвите на комунизма, определено е и мястото – градинката до Съдебната палата. По сведение на сините в Бургас около 300 бургазлии са убити заради убежденията си по време на комунистическия режим, а числото на репресираните е многократно по-голямо.
Евродепутатът Андрей Ковачев бе гост на изложбата заедно с малкия си син.
В Бургас е имало и концентрационен лагер – в минно селище „Черно море”. Той е съществувал една година – от януари до април 1945-а.
„В Германия имаме сериозен опит с диктатурите, но за разлика от България, при нас се издават учебници, тази история се изучава в училищата, има музеи за жертвите на репресиите и това не се забравя. Има много хора, които са живели по времето на режима и които казват – е, какво толкова, не е било толкова зле. И именно на това разчитат партиите с тази идеология, които продължават да управляват и сега”, каза Марко Арндт, Ръководител на регионалното бюро на фондация „Конрад Аденауер” в България.
Носталгията по онези времена я има, но тя е напълно излишна и само малцината привилегировани могат да я изпитват. „Разбираме хората, които са живели добре тогава, но ние не сме против тях, а против системата”, изтъкнаха организаторите. В тяхна подкрепа говорят и свидетелства от медиите: „Емброс, Атина, 25 ноември 1945 г.: „Марица изхвърля на бреговете си трупове на българи. Смята се, че тия трупове, влачени от България, които наброяват много десетки, са на българи „реакционери”, избити няколтко дни преди изборите, за да се сплаши населението и да гласува за „комунистическия фронт”...
„Свидетел съм на голяма част от тези събития, а някои ги знам в детайли. Баща ми беше известен бургаски адвокат. Всяка вечер пускахме пердетата, слагахме вестници по прозорците, затваряхме плътно вратите. И слушахме Дойче Веле, Свободна Европа... Бургас се съпротивляваше по особен начин на тази власт – чрез духа, културата. Тук се играеха забранени постановки, поставяха се забранени пиеси...”, разказа д-р Лорис Мануелян, зам.-кмет на Община Бургас.
„С моите приятели седмици наред гледахме корабите на пристанището с надеждата да избягаме. Някои успяха. Други бяха убити”, добави и Стоян Райчевски.
„Трудоспособните близки родственици на измемника, които не са привлечени към съдебна отговорност, да бъдат изпратени в ТВО Белене. Недвижимите им имоти да се конфискувват. За другото имущество, включително добитъка, да се грижат сами. Децата им от 14 до 18-годишна възраст да се изпращат в трудови школи при МВР, за което да се използва един от поправителните домове. Децата от 7 до 14-годишна възраст да се изпращат в специални училища по линия на Министерството на просветата” (справка от ДС за усилване на наказателните мерки српещу избягали през границата български граждани и техните близки в България, 24 февруари 1953).
От изнесените документи бургазлии могат да научат много – и за бягствата през граница, и за принудително отнетото имущество, и за лагерите на смъртта, и за избиването на интелигенцията, и за разделените навеки семейства. Особено въздействащ е и филмът, посветен на изложбата, който бе прожектиран на откриването й. В него звучат истински разкази на хора, пострадали от комунистическия режим. Докато говорят, ръцете им треперят, а други не могат да сдържат сълзите си. „Нищо не може да се върне, но не трябва да се забравя” – това е посланието им. В този дух е и посвещението на президента Росен Плевнелиев, който открива първото издание на изложбата в столицата: „Един народ има бъдеще само когато познава и уважава своето минало!”
„Забранена истина” е пътуваща изложба и ще остане в Бургас до 16 август 2013 г., петък. Тя се намира в зала „Петя Дубарова” на Морското казино.
2013-08-08 14:13:42
www.burgasinfo.com/news/view/20/41539/
Тагове:
Дебил - това звучи гордо - професор Иво ...
Какво построи комунизма и какво свободни...
Каква се оказа българската демокрация, и...
По-чистоплътно е да има избори
Никой не може да си помисли, че по времето на П. Пенев, Ханчев, Ст. Цанев сред поетите, Далчев, Муратов и Валери Петров сред преводачите, ами сред учените, сред инженерите, лекарите?... измислиците за екзекуции станаха реалност.
Истината ще възтържествува.
:) !..
Кому е нужно всичко това. Архивите са отворени/тези които са в нас и неунищожени/ и всеки който се интересува може да прочете какво е ставало слет 9ти септември, какво след 9ти юни. Нямам логично обяснение защо са убити Румянцев, Милев, Хербст , както нямам обяснение за Алексиев, Крапчев и проче. Хербст и Страшимиров не са комунисти или земеделци. Напротив, яростни противници са им, но прочети какво пишат: " Клака народа както турчин не беше го клал" Първият е убит, вторият умира в изгнание.
Като правило за репресии говорят най много тези които не знаят какво значи това. Ти пишеш да "напуснеш дома си..." А знаеш ли какво значи посред зима да ти запалят дома, скота и зимнината. Да си с пеленаче в ръце/братовчедка ми/ И всичко това защото някой /чел съм показанията му/ казал, че видял чичо и баща ми да влизат в дома което било пълна лъжа. В това време дори не са били в България. Признава си човекът, че го направил защото единият вол му умрял, а другият бил "пътник" също. Ето този човек разказваше до скоро, че бил репресиран/4 години в лагер/
Не разбираш ли, че 9ти септември е "роден" на 9ти юни. Че от "размахване на кости",
от честване на партизански отряди или панахиди за 9тоюнци сме на това дередже. Това е история и трябва да се гледа на нея като на такава. Най добре се разбира когато имаш пострадали и от двата режима. На мен едните братовчеди ми викаха "комисарчето", другите "фашистчето". И до ден днешен се виждам с родата си главно по имотни неща и по тъжни поводи или сватби. И България е така. Обединяват ни/ за кратко/голямо нещастие или спортна изява. За съжаление първото вече далеч по често се случва. Знам , че съм "червен" тъпанар, но освободен от емоции ако бъдеш, помисли върху това
Това са проблемите, а не събитията от началото и средата на миналия век. Те у нас няма и как да се повторят най малкото защото българинът няма кураж вече да застане зад кауза. Та погледни последните три правителства какви карикатури и негодници избираме- царя, Станишев, Борисов...Те са премиери само защото ние сме разделени зарад някакви си минали събития които все по малко би трябвало да имат значение в живота ни
25.06.2014 08:29