Постинг
14.07.2014 07:11 -
Другият възможен живот
Автор: josarian
Категория: Политика
Прочетен: 979 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.07.2014 07:12
Прочетен: 979 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 14.07.2014 07:12
Имаше филм с подобно заглавие. Към филмовата имагинерност връщат шест листа пожълтяла хартия, каквито се мотаят затиснати от стари вестници в архива на всеки журналист отпреди компютърната епоха.
"Закон за декомунизация на обществената сфера", внесен в Народното събрание на 19 февруари 1992 г.
Проектът не видя бял свят.
Обяснението тогава беше интуиция, сега е познание. Онова, библейското, което носи само страдание.
Текстът е стегнат и писан от опитен юрист, по образец на страни, където това вече се правеше и знаем какви резултати донесе. Мотивите са само една страница. Никакви локуми.
Проектът предвижда ограничения за заемане на ръководни длъжности в сферата на изпълнителната власт, юридическите лица с повече от 30% дялово участие на държавата и общините, организациите на бюджетна издръжка, фондациите с държавно участие, БТ, БНР, БТА, държавната и местната администрация.
Банките и социологическите агенции липсват. През 1992 г. на тях още не им е дошло времето.
Другият живот би бил възможен, ако в българската политическа и икономическата действителност от последните 22 години ги нямаше хората, за които става дума в шестте алинеи на член втори на проекта: платени или доброволни служители на ДС и УБО в периода 9 септември 1944 - 10 юни 1990, функционери на БКП с ранг по-висок от секретар на първична партийна организация, членове на градски (и по-нагоре) комитети на ОФ, ДКМС, БЗНС, номенклатура на ЦК на БКП и окръжни комитети, хора, награждавани за участие във възродителния процес, преподаватели и завършили Висшата партийно школа на БКП и АОНСУ, висшите учебни заведения на КПСС, офицери в политическите органи на Българската народна армия.
Как казваше поетът: "Може, по-иначе може". Можеше.
Времето, минало оттогава, е наистина твърде дълго. Едно поколение. Имената на част 22-та подписали се под законопроекта, са отнесени от вихъра на историята, но не всички. Някои още се помнят. Сашо Стоянов, Любомир Павлов, Тошо Пейков, Яни Милчаков, Емил Капудалиев, Христо Бисеров (изненада!).
"Цялата държавна и стопанска дейност (от 9 септември 1944 г.) беше контролирана от комунистическата партия и нейната агентура - Държавна сигурност. Разкъсването на тези връзки и отстраняването на комунистическата номенклатура и нейната агентура от държавната сфера е целта на този закон" - се сочи в мотивите на проектозакона.
Той не видя бял свят. Вече няма значение дали бе отхвърлен или изобщо не мина през комисиите и не влезе в пленарната зала. По-скоро - второто. Важното е, че не бе допуснато разкъсваненто на връзката да се състои. Нямаше и как, разбира се, да се допусне подобно нещо, за да бъде тази връзка неразривна беше работено десетина години предварително.
Документите, които започнаха да излизат още при Иванкостовото правителство, и разкритията на двете комисии по досиетата дават обяснение защо стана така и защо не би могло да бъде другояче.
Най-беглият поглед през отминалите оттогава години показва, че агентурно минало са имали поне двама премиери, един президент, над 70 (дали не бяха и повече) депутати, 11 от 15 членове на Светия Синод, повечето водачи на мюсюлманското вероизповедание и на ДПС, трима шефове на обществената темевизия, членове на Конституционния съд. Следва дълъг списък на бизнесмени, кредитни милионери, дипломати, университетски преподаватели, анализатори, социолози, пиари, банкери, енергетици, чиновници от всякакъв ранг.
И това са само връзките с ДС. Ако се потърсят връзките с АОНСУ, възродителния процес, милицията списъкът ще се удължи така, че навън ще останат само онези публични личности, които по една случайност са се родили след 1973 г. Не че и те са цвете при такива учители, но за тях има конкретни членове на НК.
Това не е никакво откритие, разбира се, фактите са твърде добре известни. Но ако въз основа на паметта, знанията или с помощта на гугъл се направи опит да се изброят одиозните фигури, които онзи закон би изтрил, колко ли държавни глави, премиери, водачи на листи, парламентаристи, осветени от прожекторите и сенчести величия, сиви кардинали и демиурзи щяха да ни бъдат спестени.
Изреждането няма смисъл. Ще стане като телефонен указател. Новият политик Бареков вероятно няма да влезе в него, но менторите му - да.
Нямаше да ги има 95% от хероите, които изпълват медийното ежедневие на българските граждани и по-лошо - с неотстраняването си от държавната сфера (както се казва в мотивите) са причина битието им да е такова, каквото е - мизерно и несигурно, сведено до пълен отказ от борба с корупцията и до приспособяване към нея.
Първородният грях - парите, разбира се, щяха да си останат също толкова мръсни и да се перат в продължение на няколко поколения, но може би другият възможен живот нямаше да е толкова безнадежден, може би някой щеше да се опита да промени ченгесарския ред, може би в другия живот щеше да има проблясъци и той щеше поне малко да прилича на онова, което се вижда през балканския плет в другите, някога също отчайващо тъжни бараки в соцлагера, които близо две десетилетия гледат на България като на европейска Северна Корея.
Може би октомврийските избори нямаше, както подсказват появяващите се вече сондажи, да повторят майските от миналата година, онези от 2009, 2005, 2001 и т.н.
Може би в някой друг живот...
www.svobodata.com/page.php
"Закон за декомунизация на обществената сфера", внесен в Народното събрание на 19 февруари 1992 г.
Проектът не видя бял свят.
Обяснението тогава беше интуиция, сега е познание. Онова, библейското, което носи само страдание.
Текстът е стегнат и писан от опитен юрист, по образец на страни, където това вече се правеше и знаем какви резултати донесе. Мотивите са само една страница. Никакви локуми.
Проектът предвижда ограничения за заемане на ръководни длъжности в сферата на изпълнителната власт, юридическите лица с повече от 30% дялово участие на държавата и общините, организациите на бюджетна издръжка, фондациите с държавно участие, БТ, БНР, БТА, държавната и местната администрация.
Банките и социологическите агенции липсват. През 1992 г. на тях още не им е дошло времето.
Другият живот би бил възможен, ако в българската политическа и икономическата действителност от последните 22 години ги нямаше хората, за които става дума в шестте алинеи на член втори на проекта: платени или доброволни служители на ДС и УБО в периода 9 септември 1944 - 10 юни 1990, функционери на БКП с ранг по-висок от секретар на първична партийна организация, членове на градски (и по-нагоре) комитети на ОФ, ДКМС, БЗНС, номенклатура на ЦК на БКП и окръжни комитети, хора, награждавани за участие във възродителния процес, преподаватели и завършили Висшата партийно школа на БКП и АОНСУ, висшите учебни заведения на КПСС, офицери в политическите органи на Българската народна армия.
Как казваше поетът: "Може, по-иначе може". Можеше.
Времето, минало оттогава, е наистина твърде дълго. Едно поколение. Имената на част 22-та подписали се под законопроекта, са отнесени от вихъра на историята, но не всички. Някои още се помнят. Сашо Стоянов, Любомир Павлов, Тошо Пейков, Яни Милчаков, Емил Капудалиев, Христо Бисеров (изненада!).
"Цялата държавна и стопанска дейност (от 9 септември 1944 г.) беше контролирана от комунистическата партия и нейната агентура - Държавна сигурност. Разкъсването на тези връзки и отстраняването на комунистическата номенклатура и нейната агентура от държавната сфера е целта на този закон" - се сочи в мотивите на проектозакона.
Той не видя бял свят. Вече няма значение дали бе отхвърлен или изобщо не мина през комисиите и не влезе в пленарната зала. По-скоро - второто. Важното е, че не бе допуснато разкъсваненто на връзката да се състои. Нямаше и как, разбира се, да се допусне подобно нещо, за да бъде тази връзка неразривна беше работено десетина години предварително.
Документите, които започнаха да излизат още при Иванкостовото правителство, и разкритията на двете комисии по досиетата дават обяснение защо стана така и защо не би могло да бъде другояче.
Най-беглият поглед през отминалите оттогава години показва, че агентурно минало са имали поне двама премиери, един президент, над 70 (дали не бяха и повече) депутати, 11 от 15 членове на Светия Синод, повечето водачи на мюсюлманското вероизповедание и на ДПС, трима шефове на обществената темевизия, членове на Конституционния съд. Следва дълъг списък на бизнесмени, кредитни милионери, дипломати, университетски преподаватели, анализатори, социолози, пиари, банкери, енергетици, чиновници от всякакъв ранг.
И това са само връзките с ДС. Ако се потърсят връзките с АОНСУ, възродителния процес, милицията списъкът ще се удължи така, че навън ще останат само онези публични личности, които по една случайност са се родили след 1973 г. Не че и те са цвете при такива учители, но за тях има конкретни членове на НК.
Това не е никакво откритие, разбира се, фактите са твърде добре известни. Но ако въз основа на паметта, знанията или с помощта на гугъл се направи опит да се изброят одиозните фигури, които онзи закон би изтрил, колко ли държавни глави, премиери, водачи на листи, парламентаристи, осветени от прожекторите и сенчести величия, сиви кардинали и демиурзи щяха да ни бъдат спестени.
Изреждането няма смисъл. Ще стане като телефонен указател. Новият политик Бареков вероятно няма да влезе в него, но менторите му - да.
Нямаше да ги има 95% от хероите, които изпълват медийното ежедневие на българските граждани и по-лошо - с неотстраняването си от държавната сфера (както се казва в мотивите) са причина битието им да е такова, каквото е - мизерно и несигурно, сведено до пълен отказ от борба с корупцията и до приспособяване към нея.
Първородният грях - парите, разбира се, щяха да си останат също толкова мръсни и да се перат в продължение на няколко поколения, но може би другият възможен живот нямаше да е толкова безнадежден, може би някой щеше да се опита да промени ченгесарския ред, може би в другия живот щеше да има проблясъци и той щеше поне малко да прилича на онова, което се вижда през балканския плет в другите, някога също отчайващо тъжни бараки в соцлагера, които близо две десетилетия гледат на България като на европейска Северна Корея.
Може би октомврийските избори нямаше, както подсказват появяващите се вече сондажи, да повторят майските от миналата година, онези от 2009, 2005, 2001 и т.н.
Може би в някой друг живот...
www.svobodata.com/page.php
ОТНОСНО ГЛАГОЛИЦАТА И КИРИЛИЦАТА
Какво всъщност се случва с американското...
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
Какво всъщност се случва с американското...
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
