Новият освободител...
Правителството на Орешарски подаде оставка. Това, което е нормална практика в демократичния свят, тук е по-така. Една оставка, а изведнъж се отприщи някаква неубоздана или малко странна радост. Хората си звънят по джиесемите и си честитят падането на Орешарски, както някога падането на Живков на 10 ноември 1989 г. И си пожелават здраве и късмет, сякаш е Нова година.Падна кабинетът на БСП и ДПС. Повече на ДПС.
След правителството, ще тръгне и парламентът.
Самата мисъл за това е облекчение, без съмнение. Видя се краят на една измъчена история, която е без аналог в историята ни през последните триста години. Дори най-големите фенове на социалистическата партия и Движението за права и свободи са въздъхнали с облекчение. То не бяха мъки, то не бяха кандърми и обещания само и само управлението да продължи още един месец, още една седмица, още един ден само... Поведение, което може да се сравни с това на удавник, който се е хванал за сламка или на политик, докопал се до едни големи пари. Голееееми пари.
Но българите сме неблагодарно племе. Радваме се, че нещо лошо си отива, но не обелваме и дума за големия бял вожд, който ни осигури това щастие. Да, за него става дума - за Делян Пеевски! Новият освободител с главно О! Третият гранде освободител след Русия и Съветския съюз. Нещо като генерал Скобелев и маршал Толбухин взети заедно.
Ще ви припомня първите думи на Делян Пеевски, след като се закле като шеф на ДАНС, защото може да сте ги забравили Пред ято репортерки той заяви: "Ще работя само за държавата и народа". И го направи. Народен човек. В смисъл, че народът като чу новината, излезе целокупно на улицата. Толкова масово се е излизало само на погребенията на Борис III, Георги Димитров и Гунди. Е, и когато станахме четвърти по футбол в света, но емоцията бе друга.
Трябва да му го признаем на аркадаш Пеевски - без да стъпи нито веднъж за година в Народното събрание, той обедини явно българите и неявно - българските турци. Това, което не успяха да направят протестите, продължили месеци наред, "ранобудните студенти" в СУ, стачките на медиците, демонстрациите на работници и служители в различни сфери, воплите на пенсионери и болни, го стори един Пеевски. На 36 години Левски не успя да обедини нацията за свободата, а Пеевски го постигна само на 33. Апостола бе обесен, без да е спестил и една жълтица, предаден от немалко свои другари. Пеевски е жив и в пращящо здраве, богат и по-деен от всякога. Вместо към Голгота (Сергей Станишев и Лютви Местан го жалеха, че преживял катарзис...) той върви към нови творчески успехи, мачкайки всичко по пътя си. Левски бе съден и осъден от един лош и несправедлив съд, а Пеевски се радва на пълната подкрепа на цялата правосъдна система. Дякона бе преследван по петите от заптиета, а днес цялото МВР, с армията от полицаи и тайни служби са на разположение на новия герой. В Сърница, дет‘ се вика, може да няма портрет на Апостола, но на Пеевски със сигурност има, защото преди европейските избори, той плати кувертите на абитуриентите и някои от тях казаха, че ще му се отблагодарят подобаващо. Портрет на стената в хола или в класната стая е подобаващо.
Така че нека изразим своята благодарност към Делян Пеевски. Без неговите усилия двойната коалиция щеше да е на власт още. Да му благодарим и за това, че ни дава пример, как може човек да успее и забогатее без да има черно на бяло бизнес и без да е работил и един ден в Народното събрание. Феноменално. Ако прибавим сделките в енергетиката, Булгартабак, железопътната инфраструктура, с имоти, контрабандни цигари и пр., с които свързват името му всякакви слухове, ще стане ясно, че този човек се е превърнал в класик приживе. Класик в натрупване на капитал. Ех, ако го видеше Маркс...
И понеже се затруднявам да открия подходящи думи за възхвала на чутовния му подвиг, се поразрових за подходящи фрази за случая, изречени от други.
Писателката Сесилия Фридман казва: „Благодарността обогатява и задълбочава живописната тъкан на живота, като ни позволява да видим повече.” Да видим повече...
Адолф Хитлер пък пише в "Моята бърба": "Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще й повярват" и "Човек вярва на това, което му се иска". Тоя Хитлер...
Мечо Пух обаче има своя гледна точка по въпроса: "Колкото повече, толкова повече!", "Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед". Пеевски може да не е чел "Мечо Пух", но действа по МечоПуховски, че и отгоре. Но Пух има и друго прозрение: "Когато някой казва, че няма никой, значи има някой".
Да, има някой.
Въпросът е дали ще спазим традицията да посрещаме освободителите си на Орлов мост с хляб и сол. Малко въображение в тази посока няма да е излишно. И по отношение на освободителя, и по отношение на посрещането.
Севт III,
тракийски царfrognews.bg/news_73553/Blagodarnosti_kam_osvoboditelia_Peevski!/
Тагове:
