Така изглежда жилищен блок в украинския град Харцизск, Донецка област, пострадал от ракетен обстрел. Снимка БГНЕС

• Мнения|
• Коментари|
• 21/08/2014 07:57:12|
• 0
• 713
• Share on Facebook
• print

Ако има историческа дата, която и днес, сто години по-късно, кара повечето европейци да треперят, това е началото на Първата световна война - онази европейска отдавнашна катастрофа, която започна през август преди 100 години.

Днес, след две световни войни и една студена война, призраците на силовата политика, изглежда, пак настигат Европа. Главната разлика с преди сто години е в това, че в силовите политически противопоставяния вече не става дума за конфликти вътре в Европа. На Стария континент сто години по-късно вече не се сблъскват въоръжени до зъби армии. Днешните опасности се намират по границите на Европа. Те заплашват европейската общност отвън, от неговите регионални съседи. Русия на Путин иска със сила да промени границите на Източна Европа и по този начин да си осигури завръщане към световното господство. И тогава целият Близък изток, чиито държавни граници в голяма степен са резултат от Първата световна война, могат да потънат в хаос и насилие - вижте Сири, Ирак, Газа.

Европа на Евросъюза заради кървавата история на континента се реши на отказ от сила, на неприкосновеност на границите, на върховенство на правото и демокрацията, на сътрудничество, дори на интеграция вместо военна конфронтация, на икономическо развитие вместо силова политика, на мир вместо война. Но сега тази Европа на Евросъюза е отхвърлена назад във времето зарази завръщането на силовата политика в непосредствена близост до нейните граници. Силовата политика пак й отправя предизвикателство.

Формираният от постмодернизма стар континент трябва да се справи със заплахата от завръщането на силовата политика в съвремието, без да бъде нанесена вреда на сигурността и дълготрайното състояние на мир. След всички десетилетия на отвикване от агресивната политика и преди всичко на прелома от епохата на 90-те години на ХХ век това е всичко, каквото искате, но не и лесно осъществимо. Трудно е също така и за това, че тази обща Европа не постигна нито оформен, политически интегриран имидж, нито бе създадена система за такива предизвикателства на силовата политика. Затова Европа бе изправена пред очевидна дилема - старите държави вече не могат да се справят с това политическо предизвикателство, защото са прекалено малки, слаби и безсилни в действителността на XXI век. А ЕК още не може да се справи с това предизвикателство, тъй като още не е изработила в необходимата степен обща външна политика и политика на сигурност.

Насилието заплашва да премине в ЕС

От друга страна, европейците от ЕС усещат, че Европа и Западът няма да позволят на Путин да продължи да действа както преди. Прекалено много неща са заложени в Източна Украйна на карта, а именно редът и мирът на целия континент. След свалянето на пътническия самолет на Малайзийските авиолинии над източноукраинския регион, където се намираха бунтовниците, окончателно стана ясно следното: европейските пътници от полет МН17 платиха за това със собствения си живот.

Обикновено в историята не избират определени срокове. Решаващи стават последствията на случилите се събития. Мина много време, докато европейците разберат, че цялото оказано на Владимир Путин доверие и разбирането на силовата политика на руския президент, което премина границите на самоуважението, не доведе до нищо, освен до по-нататъшни ескалация и разширяване на кризата. Чак след това ЕС вече бе готов да наложи по-твърди икономически санкции срещу Русия.

Решението за съвместни санкции е датата, чието значение за общата европейска политика и политиката на сигурност не бива да бъде подценявано. След като ЕС най-накрая направи първата крачка в тази насока - наложи ефективни санкции - колкото може по-бързо трябва да последва и втората крачка - Европейският енергиен съюз. ЕС трябва колкото се може по-бързо да стане независим от руските доставки на енергоносители.

Няма краткосрочни решения

И към Близкия изток се разглеждат такива общи мерки. Ще бъде доста по-трудно те да бъдат организирани, тъй като в ЕС пропалестинският и произраелският лагери противостоят един на друг и обикновено блокират работата. Освен това, конфликтите в Близкия изток са доста по-сложни от противостоенето в Източна Украйна. В Ирак и Сирия бушуват граждански войни, Ливан е нестабилен, Израел и Палестина не намират мира. Освен това, Египет и Либия се превръщат във все по-малко цялостни държави. Никой не знае колко дълго ще останат стабилни Йордания, Арабският полуостров и районът на Персийския залив. Иранската ядрена програма прави кризата още по-сложна, както и подхранваният от религията конфликт за господство в региона между хегемоните - шиитски Иран и сунитска Саудитска Арабия. Трудно е да бъде предсказано решението на тези преплетени един с друг конфликти.

При югоизточните съседи на Европа няма да има никакви краткосрочни решения. По-вероятно е конфликтите там да се задълбочават. Трябва да се опасяваме, че целият регион е заплашен да потъне в хаос. Сблъскахме се с дългогодишно насилие. Това носи големи рискове и за Евросъюза. Част от потенциала на близкоизточния конфликт заплашва да премине в Европа, който е непосредствен съсед на Близкия изток. ЕС, независимо дали му се иска или не, няма да може да избегне тези конфликти. Ще се решават и въпросите за вътрешната и външната сигурност на Близкия изток.

Европейците ще трябва да се научат да съжителстват с по-малко безопасен съсед. Те ще трябва да намерят умни и ориентирани към дългосрочен успех отговори на такова развитие на събитията. Тези отговори вече няма да може да даде нито една европейска страна самостоятелно. Тя ще трябва да идват от обединения ЕС. Затова страните от Съюза трябва спешно да задълбочат интеграцията си. Тяхната обща политика на сигурност и външна политика има нужда от нов старт. Но европейците, за съжаление, все още са далече от това.
-----------------------------
Авторът е бил външен министър на Германия в три коалиционни правителства на канцлера Герхард Шрьодер в периода 1998-2005 г. През 1967-1968 г. участва в радикалните студентски вълнения във ФРГ. През 1975 г. участва в нападението срещу консулството на Испания във Франкфурт заради смъртните присъди срещу петима леви екстремисти. Фишер се отказва от насилието, отвратен от терористичните действия на Фракция "Червена армия". Тогава влиза в Зелената партия и е неин депутат няколко мандата. След напускането на правителството през 2005 г. Фишер става един от основателите на т.нар. група "Спинели" - инициатива на евродепутати за федерализация на ЕС.

Статията на Йошка Фишер е публикувана във в. "Зюддойче цайтунг".
clubz.bg/7324-prizracite_na_evropa_se_zavryshtat