Одитът на КТБ потвърди най-лошите очаквания – в банката на тайната власт, крепила кабинета Орешарски, зее финансова дупка в размер на 4,22 милиарда лева. Прочее рекордите от зимата на 1996 г. са бити – ако в тогавашната банкова криза, причинила истинска национална катастрофа, бяха източени и скоропостижно напуснаха България над 7 милиарда (по сметките на тогавашния главен прокурор Никола Филчев, който обяви възмездието над корумпираните банкери за свой приоритет, а после не осъди нито един от тях), то сега само една банка е завлекла своите вложители с над 4 милиарда лева.

Това ужилване не е просто кражба. То е добре организиран сценарий, който ограбва нашето бъдеще.

Тези, които настояваха банката на всяка цена да бъде спасена – от Иван Костов до Емил Хърсев, сега се правят на изненадани. Никой не бил предполагал, че КТБ е на такова дередже.

Вероятно най-изненадана е БНБ, оторизирана да упражнява контрол над ликвидността на банките – месец преди КТБ да бъде поставена под особен надзор, националните банкери обявиха, че всичко в банковата система на републиката е наред, не се задават никакви фалити – и дадоха разрешение на Цветан Василев да купи ТБ “Виктория”.

Днес се оправдават, че банката ги била подвеждала с фалшива информация за кредитното си досие, а Цветан Василев е новият джингиби, финансовият демон и единственият виновник за милиардната дупка в и без това нарешетената плът на България. Какво ли се е променило оттогава – сиреч от юни 2014 – до днес?

Отговорът е очеваден, но никой не иска да го признае: разпаднала се е коалицията КТБ. Олигархичната коалиция от несъпоставими политически субекти – националсоциалистите, социалистите и Корпорацията (както наричат и както трябва да бъде наричано ДПС). Резултатът от този разпад рефлектира върху общото им финансово чадо: КТБ. Дотолкова, че ако то би било поставено в кавказкия тебеширен кръг (справка: Бертолд Брехт), то би било разкъсано от харпиите, претендиращи да бъдат негови майки.

Днес е очевидна констатацията, че банката е пред фалит. Няма такъв малоумен инвеститор, който би вложил четири милиарда, за да получи очерненото име и проядения кредитен портфейл на институцията. Ала остава открит въпроса: а къде са се дянали всички тези кредити без покритие – тези огромни суми, заграбени от спестяванията на обикновените вложители?

Отговор няма. Дори и да има, той е засекретен. БНБ оповести общата сума на загубите, но засекрети самия доклад, щото бил поверителен. Другата институция, посветена в срамните тайни на кредитните досиета – прокуратурата, също мълчи, прикривайки се зад следствената тайна.

Дали наистина само по тази причина? Един репортер от БНТ изплю камъчето – освен на кухи фирми, кредити са раздавани и на частни лица – и се говори, че в това число влизат към 300 магистрати, част от които са имали и влогове в банката, при това на преференциални условия. Въпрос с повишена трудност: колко от тези 300 са прокурори?

Отговор няма, но има пари за плащане. Кой ще ги плаща? Отново проклетият въпрос “Кой?” Във всеки случай няма да е Делян Пеевски, зает в момента да си точи зъбите за придобитите с парите на КТБ активи – и да крои закони, които – забележете! – трябвало да извадят на показ цялата истина за фалиралата банка. Няма да ги плащат и президентите на кухите компании, получили кредити без покритие – и без да имат дейност и бизнеспланове. Няма да ги плащат и офшорките, на които тези кредити са прехвърлени. Няма да ги плащат и анонимните олигарси, които стоят зад тях.

Ще ги плащаме ние – обикновените данъкоплатци. Фондът, от който ще бъдат покрити ограбените вложения на обикновените вложители, се формира с вземания от другите банки – което, естествено, намалява лихвите по нашите вложения и увеличава лихвите по нашите кредити. Взетите за кърпене на данъчната ни система кредити (нали помните – вече изтеглихме 3,5 милиарда от Междинародния валутен фонд!) пък се плащат солидарно от всички нас – в качеството ни на данъкоплатци.

Иначе казано – за да се покрие зейналата дупка от 4,22 милиарда, данъчните и банкерите трябва да бръкнат в джоба на всеки работещ българин и да отмъкнат оттам някъде към 2000 лв. Това са пари, които иначе биха отишли да заплати, пенсии, здравеопазване, инфраструктура и какво ли още не. Прочее оттук нататък няма за какво да се чудим, че сме били най-бедните и най-нещастните в Европа.

Без мен тоя път. Аз отказвам да бъда лоялен към държавата данъкоплатец. За да бъда такъв, трябва да знам за какво се харчат моите пари – а ако се харчат на вятъра, кой е виновен за тяхното прахосване – и какво възмездие ще получи той за това престъпление.

Искам да знам какви кредити е раздавала КТБ, на какви фирми и кой персонално е уреждал тези сделки.

Искам да знам на какви компании и през чии офшорки са преточвани тези четири милиарда, за да попаднат в нарочения за целта джоб.

Искам да знам кои политици, магистрати и журналисти са получили кредити от КТБ – при какви условия и дали са били изрядни платци.

Искам да знам кои публични личности са имали влогове в банката на преференциални условия – и какви са реалните причини за въпросните преференции.

Искам да знам какви материални активи са купувани с парите на КТБ – и в чии ръце са тези активи в момента.

Искам да знам кой е виновен за премълчаването на дереджето на тази банка – и за попадането на парите на държавните предприятия в нейния трезор.

Искам да знам кой, как и по какви пътища е финансирал политическия клонинг на банката – ББЦ на Николай Бареков.

Искам да знам какво реално притежава успелия млад човек Делян Пеевски, как и с какви средство е била финансирана неговата медийна империя.

Докато не знам отговора на тези въпроси, отказвам да плащам данъци на държавата. И отказам по следната причина: тя не се държи като добър стопанин с моите пари. Нещо по-лошо – използва ги, за да влошава качеството на живот в България – за сметка на обогатяването на шепа политически мародери и икономически шайкаджии. Не искам да обслужвам това обогатяване. Напротив – смятам, че подобно обслужване противоречи на гражданския морал и ценностния кодекс на свободния човек.