«Славна» годишнина – болшевишки преврат през октомври 1917 (по нов стил ноември). Една обикновена фотография, свалена от руската преса. Някой се е погрижил да проследи съдбата на всички в нея. Това е Ленин с негови приближени  в президиума на деветия конгрес на Руската Компартия (болшевики) в Свердловската зала на Кремъл в края на март или началото на април 1920 година. Точно една година по-късно ще избухне първия анти-болшевишки бунт на работниците и моряците в Кронщад.  Хиляди са избити, забягнали в чужбина и пратени в Сибир.

 Всички имена на лицата във фотографията са изброени по-долу и са достъпни в интернета. Седнали от ляво на  дясно: 

А. Енукидзе, разстрелян в 1937 г. сталински субект от старите болшевики с изключително интересна биография, хвърляща светлина върху сексуалния живот  на революционния елит.

М. Калинин, бутафорна фигура, подписвал заповеди за разстрел на 12-годишни деца, но малодушно приел жена му да бъде пратена в лагер от Сталин,

Н. Бухарин, разстрелян в 1938 г.

М. Томский, самоубил се в 1938 г.

М. Лашевич, самоубил се в 1928 г.

Л. Каменев, разстрелян в 1936 г.

Е. Преображенский, разстрелян в 1937 г.

Л. Серебряков, разстрелян в 1937 г.

Ленин

На преден план:

А. Рыков, разстрелян в 1938 г.

Прави от дясно на ляво:

И. Смилга, разстрелян в 1938 г.

В. Милютин, разстрелян в 1938 г.

Н. Крестинский, разстрелян в 1938 г.

На четвъртия по ред В. Мещеряков през май 1936 година партията обявява строго мъмрене за антипартийно изказване.

Забележете годините – те всички са избити или самоубили се по времето на Сталин и по времето на неговите показателни процеси. Това е само малка част от каймака на болшевизма, избит или самоубил се.

Сталин постепенно изолира Троцки - динамото на революцията и създателя на Червената армия, заедно с Ленин най-отговорния болшевик за апокалиптичния глад през гражданската война в Русия. Сталин дори му позволява да напусне Русия, за да смачка опозицията срещу себе си. Троцки обаче започва активна дейност в чужбина, пише книги срещу него и най-после в Мексико дългата ръка на Сталин го настига – негов човек забива брадвичка в главата му.

Друга бутафорна фигура в антуража на Сталин (не във фотографията), заслужаваща повече внимание, е Вячеслав  Молотов, неговия външен министър, човекът, чийто подпис е под договора за ненападение и сътрудничество с нацистка Германия. Молотов е женен за фанатично верната на болшевизма еврейка Полина Жемчужина, която боготвори Сталин. Сталин обаче не я обича и я счита за интригантка с лошо влияние върху съпругата му Надежда Алилуева. Той дори оказва натиск върху Молотов да се разведе с нея, но Молотов  изобщо не споделя това с жена си. Интересно е, че Сталин не я елиминира през войната, а използва връзките й с руските евреи в Москва, за да изпрати някои от тях в САЩ, които да организират американските евреи да помагат на СССР.

Така Жемчужина преживява войната. В 1948 година обаче  идва и нейния ред  и Сталин я праща в концлагер за пет години. Молотов изобщо не роптае срещу това. Тя е късметлия – освобождават я след смъртта  на Сталин. Първите й думи след освобождаването й са: «Как е другаря Сталин?»

Казват й че е починал и тя е много натъжена. А Сталин е подготвял нова огромна чистка на евреи. Очевидно Молотов не е имал никаква връзка с нея, казват от страх (той е бил известен като пъзльо и покорно пуделче пред Сталин). Лагерът явно изобщо не е повлиял на фанатичната любов на Жемчужина към болшевизма и към Сталин.

Бегли подобия на нейната вяра на българска почва можете да видите във Велислава Дърева или Румен Петков («Ние винаги ще сме верни на Русия, а пък другите да си е..т майката»), следвани плътно по петите от цялата българска комунистическа-социалистическа върхушка.

Тя умира в 1970 и заедно с мъжа си е заклет защитник на Сталин и заклет противник  на Хрушчов. Молотов доживява до 1987, тоест  до годините на така наречената «перекройка».

Дали е бил с акъла си да види какво точно става около него? При всички случаи, той е един от малкото, видяли самото начало и края на болшевизма.

 Николай Флоров
www.svobodata.com/page.php

на този свят всеки получава точно това, което наистина заслужава.

се изживяват като "контри" и мъченици на терора, докато повечето от тях са разстреляни като радетели за безграничост на терора. Така най-зловещия болшевизъм ни го представят за антиболшвизъм и заблуждавайки околните, си изчакват момента да се изяват в цялата си античовешка същност.

Имаме си такъв и в блога - негов роднина бил между разстреляните от Сталин, а той водел внучетата си на паметника му да се гордеят с разсрела му. Говори с претенция за разбиране на всяка от страните, а приказките му го разкриват като готов да оправдае всяко престъпление на всеки, които просто се обяви за комунист. Такъв чаровник като него един ден ще взриви и планетата.

Според мен е достатъчно да се каже червени. Свине се подразбира :D

Същото се случва и в България. Много комунисти са избити, а днес Партията отказва да се извини за това.

За мен лично терорът си е винаги терор- дали е дело на нацисти, комунисти, якобинци. Терорът в един момент наистина се обръща срещу радетелите си. Подобна е ситуацията в революционан Франция- вижте Дантон и Робеспиер.

Във връзка със статията- казват, че най-големият русофоб е Сталин. Защо не и Ленин.

Изпитах истинско удоволствие докато четях съдбите или всъщност края им!

Не злорадство - удоволствие!