Навлиза се в нова ера, тази на „властта в сянка”, когато вече не може да се определи зад кого какво се крие и кой в служба на какво е. Ерата на клептокрацията (управлението на крадците – управление, при което важните решения се вземат в интерес на тесен кръг хора, които са на власт), от която страната, както изглежда няма да може повече да се измъкне.
Възраждащата се номенклатура успя да се прегрупира и да изработи нова стратегия, този път напълно демократична. Вече не бяха нужни пучове и заговори. Бившите комунисти трябваше само да се представят като „демократична опозиция”, защитаваща интересите на обикновените хора, и да блокират или саботират всяка друга реформа. И тъй като те господстваха и в изпълнителната, и в законодателната власт, успехът им бе сигурен в тази нова игра на „демокрация”.
Бюрокрацията се разрасна и завладя всички сфери на управлението, като го направи неконтролируемо и невероятно корумпирано. Функционерите от бившата комунистическа партия, които, разбира се, без изключение бяха демократи, се превърнаха много бързо в бизнесмени, като заграбиха множество интересни държавни обекти. Главатарите на черния пазар и криминалните си поделяха останалото. Това не само породи негодувание сред общественото мнение, но и създаде лоша репутация на самото понятие пазарна икономика.
Страната беше готова да отхвърли режима, но новият елит, „демократите”, родени от перестройката, не бяха готови. В по-голямата си част случайни хора, станали известни чрез привидни избори, в които всяка нова фигура беше за предпочитане пред старите, те бяха много по-близко до режима, отколкото до народа. И съвсем не се стремяха към радикални промени, при които имаше опасност самите те да бъдат изхвърлени зад борда и лишени от статута им на водачи.
Най-сериозният въпрос е следният: какво може да се направи. Що се отнася до Запада, отговорът е ясен: почти нищо. Даже днес, колкото и да желае Западът да помогне, парите, които би могъл да отпусне, няма да са от кой знае каква полза, още повече, че по-голямата част от тази сума ще бъде отклонена от корумпираната бюрокрация. Ясно е, че проблем от подобна величина не може да бъде разрешен отвън.
Той не може също така да бъде разрешен и отвътре, освен ако някое ново поколение от бунтари не изплува от този хаос и не извърши онова, което неговите страхливи родители не намериха смелостта да направят. Да премахне остатъците от тоталитарния режим, превърнали се в мафия, да отстрани поколенията, корумпирани от десетилетията на робство, и да се захване да гради едно ново общество.
Уви, подобно чудо е немислимо при сегашната обстановка на престъпност и анархия, на разложение и апатия. У днешната младеж бунтарството се изразява най-вече в желанието да емигрира – желание, което понастоящем присъства у 75% от младежите под 25 години според проучванията. А най-предприемчивите вземат пример от гангстерите, които се перчат със своите мерцедеси.
За нещастие, ние не съумяхме да се възползваме от неочаквания случай, какъвто представляваше смъртта на комунизма. Не отстранихме неговите привърженици, не разобличихме техните престъпления, не опровергахме техните бълнувания и най-вече не се научихме, как да се съпротивляваме на съвременната им чума."
Из "Един дисидент сред архивите на Кремъл"
Изд. къща „Албор”, София, 1997г.
Тагове:
Караянчева към Местан: Старите рани се л...
Господин Борисов, спри нацизма!
На миналите избори го номинираха за кандидат президент. Милиони подписи събраха в негова полза, а той поиска промяна на конституцията за да се кандидатира като американски гражданин за президент защото в противен случай губел американската си пенсия!? Отказаха му естествено и той вдигна такава врява, че не ти е работа. Казаха му , че във всички страни е така, а той каза, че не всеки ден се явява Владимир Буковски на избори...
02.01.2015 00:37
Не съм десидент, но имаше и такива сред колегите. От Българите тогава там такъв беше Христофор Събев/ Фори Светулката/ Той учеше във математическия факултет// Виж, "желязната завеса" правеше десидентите-включително и такива умове като Солженицин, Сахаров, ... Идеализираха западното общество, свободата на словото и медиите. Впрочем Солженицин бързо се разочарова и се върна ставайки върл противник на политиката на Запада. Същото разочарование можем да видим и в Георги Марков....Както и да е. През 70те в Москва, Ленинград беше модно като че ли да се протестира. Понякога за идеята или от мода. Аз например съм се връзвал за оградата на църква. Пусна се слух, че ще я бутат. Колкото и да ни обясняваха че само ще я преместят на тридесетина метра/разширяваха кръстовище защото правеше задръстване/ не вярвахме. Как така ще местят сграда. /Навързахме се за оградата, щракаха ни оператори, взимаха интервюта и...омоновците пак дойдоха:) После я преместиха. Подкопаха я, подпъхнаха релси и я сурнаха до терена на една градинка.
След концерти на Висоцки, Окуджава редовно имаше шествия и скандирания. Тези приказки за търпеливия руснак са умишлен блъф. Интелегенцията там никога не е "вървяла след победителите". Това обаче не е десидентство. Да протестираш срещу нередности, срещу безхаберие не е протест срещу системата. Нещо повече, самите университети поощряваха и са поощрявали винаги по критично отношение към обществените процеси.Западът успя обаче да пренасочи този протест използвайки енергията му, а и безмозъчните Горбачов и Елцин и да съсипе Русия поставяйки я на колене през 90те. Точно за това е сегашния вой срещу Путин и той е единствено за това, че през тези години в които управлява Русия намери отново себе си и излезе от аудсайдерската си позиция.
Понеже ме питаш защо? Ами ние сме на това дередже защото винаги хитреем и се стремим да седнем на два стола. Сядаме обикновено на топките си...
02.01.2015 20:53