Най-новата история на България прилича на тежка драма, продукт на възможно най-независимотокино, на тема “Затворникът и Свободата“. В тази драма става въпрос за това как един обикновен, простоват човек, всъщност направо прост до болка, несправедливо осъден, полуграмотен и отчайващо ленив, прекарал целия си живот зад решетките (някъде на Балканите), изведнъж се оказва свободен насред модерна Европа (може и Америка). Да наречем този човек условно Пешко. За да не създавам излишно напрежение, първо ще ви кажа какво става в края на филма – Пешко се оказва отново в затвора, но така му е добре. Ето как…
Веднага след освобождаването си Пешко е много щастлив. Той е чувал, че свободните хора из Европа са много богати и е убеден, че е само въпрос на време богатството да дойде и при него. Пешко сръбва за сефте от евтиното, но все пак западно уиски, куса от забранения до скоро “Тоблерон“, примлясква, скръства ръце и замечтано зачаква да се превърне в Европеец, т.е. – в богаташ.
Пешко е убеден, че след като е свободен, значи скоро ще заживее в свой собствен, приказен палат, и съответно не си дава никакъв зор да си пооправи малко вехтата панелка. Вместо цветя, на балкона му цъфтят стари вестници, резервна гума, щайга с лепкави буркани и две, осрани от гълъбите, табуретки. В един момент обаче, както на всеки току-що освободен затворник, така и на Пешко му се налага да се хване някъде да бачка. И тук започват проблемите.
Първо, налага се наистина да бачка. Само че, Пешко не обича! Във затвора е бил възпитан да си чеше макарите по цял ден, евентуално да завинти две-три гайки и накрая да получи двойна порция “домати с ориз“. Той никога не се бил замислял защо му викат “домати с ориз“, а не “ориз с домати“, при положение, че на три кила ориз, слагали по един домат. Не се бил замислял не за друго, а защото според Пешко само педерасите умуват много, докато истинските мъже – действат!
Второ, оказва се, че Пешко нищо не умее. Каквото и да подхване, все не му се получава. Например, ако се хване да работи като такси, за него всичко се изчерпва с въртенето на волана и прибирането на парите на шибания клиент! Всичко останало, като доброто отношение, чистата кола, правилника за движение и т.н., за Пешко е излишно натоварване и чиста педерастия. Каквото и да прави нашият герой винаги го прави през пръсти, опитва се да се скатае, да мине метър, да поизлъже, и ако може – нещо да гепи. И понеже е убеден, че е равноправен европеец, Пешко си изобретява простичко оправдание за ситуацията – “Аз на ТОА нема МУ работа за петст’ин лева!“. Като бивш затворник на Пешко изобщо не му хрумва мисълта, че всеки трудов договор е на практика равноправна сделка – Пешко си продава времето (и евентуалните умения) – срещу еди-колко-си пари. И никой не е длъжен да му плаща само за да си чеше макарите…
Първоначално Пешко намира обяснение за своите неволи в другите Пешковци, т.е. всички други около него. Щото били крадци, тарикати, мошеници и т.н. В което, да речем, има доза истина, но Пешко продължава да попийва от евтиното уиски, псувайки под мустак, очаквайки полагащото му се безмерно богатство. Но изведнъж се случва така, че Пешко се среща лице в лице с богатия европеец.
Тук започва голямата трагедия. Още при първата среща Пешко е втрещен, защото европеецът не е и чувал за хан Аспарух, за хан Крум и неговите закони, не знае какво е това “опълченец на Шипка” и не подозира, че българите са четвърти в света по футбол. Европеецът не обича шкембе чорба, кючекът му звучи като нещо арабско, балконът на Пешко му се струва гнусен (с всички тия лепкави буркани и осрани табуретки), не пие, не пуши като комин, в таксито демонстративно се мръщи и на всичкото отгоре – говори учтиво като педераст. Противно на очакванията на Пешко, европеецът не сваля ръкавицата за да го погали по главата ами просто се опитва да си продаде стоката. Която между другото е доста читава и Пешко, напълно логично, я желае!
Кулминацията настъпва когато европеецът започва бизнес у нас. Пешко се надява на хиляди евро заплата, но европеецът добре е проучил ситуацията и съответно предлага само с една идея над средното. В този момент Пешко започва да подозира, че има вероятност завинаги да си остане бедняк и веднага започва да псува, да плюе, и да бие нощем чужденците. Концепцията му е следната: “Не мога да съм като вас, ама МОГА да ви пребия ве!!“. За капак, някой от другите около него успяват да се оправят. Печелят добре, карат нови коли, и подозрително заприличват на европейци. Пешко това не може да го понесе и е убеден, че такива са или предатели, или педали, или и двете.
Не минава никак дълго време и Пешко е отново в затвора. Няма Тоблерон, няма Кока-Кола. няма уиски с лед. Няма европейци (те отдавна са на Марс!). няма “отношение към клиента“, няма педерасти и няма приказен палат. Има чесане на макарите и домати с ориз .. и така до края на света.
www.frujin.com/
Тагове:
© Не "дали", а за "кога&q...
© Кървава пот леят еврочиновниците в без...
Безпощадно точно!
Тази тема съдържа достатъчно материал за десетки романи.
Най-опасното и пагубно е, че каквото и да става, Пешко винаги е убеден: някой му върти мръсни номера, богатите задължително са откраднали и негово прaво е да недоволства до края на дните си.
Ето кое го прецаква, защото намирайки оправдание за собствената си некадърност, той спира да се учи. Как да се развие, след като не възприема нищо и дори няма желание за промяна? Неговата тактика се изчерпва с псувнята и оплакването.
05.03.2015 22:30
Преди година питах сина си, тогава беше на 16 години - кое би избрал: да те заключат в златен дворец и да те хранят и поят на корем или да си свобден в гората, гладен и жаден, сам да се оправяш, но свободен човек, свободен. Каза, че избира гората.
06.03.2015 09:03
Поздрави!
Та много години, рожбата му в ефира и в България, беше и е генерал Ботуш Каишев.
Е!!!
Барабар с Вас.
Каишковци...
Чета ви и се едно чета Георги Марков в писмото си до Димитър Бочев:
„Пременил се Илия – пак в тия”.
А "гениалността" му възлага твърде банална и изтъркана, но любима за Пешо задача - да превъзнася извършителите на престъпления и да обвинява за тях жертвите на същите престъпления. Защото способностите на Пешо се простират единствено до една - единствена "операциа" - преобръщане. Какво ли не прави комбинациата от некадърност и претенции, и така Пешо който не умее да прави разлика между преобръщането на печената наденичка и увъртанията на престъпника, започва да си мечтае за едни танкове и подводници с червени знамена, които да дойдат един ден в държавата му и да го поставят върху гърбовете на сънародниците му, за да видят те колко важен бил Пешо и колко много са грешали, като не са го забелязвали.
Та много години, рожбата му в ефира и в България, беше и е генерал Ботуш Каишев.
Е!!!
Барабар с Вас.
Каишковци...
Чета ви и се едно чета Георги Марков в писмото си до Димитър Бочев:
„Пременил се Илия – пак в тия”.
ако си мислиш, че си възпитал сина си, избрал гората
за некой Робин Худ, много се лъжеш.
дървар, само дървар може да възпита
у българския параграф
постоле, прав си
много детски книжки е написал Велко Верин
07.03.2015 00:56
ако си мислиш, че си възпитал сина си, избрал гората
за некой Робин Худ, много се лъжеш.
дървар, само дървар може да възпита
у българския параграф
постоле, прав си
много детски книжки е написал Велко Верин