Гьобелс на 21 век
САЩ, долу ръцете от нашите пенсии. Текст на плакат на Червения площад. Снимката се разпространява в руските социални мрежи  

Ама, вие още ли не сте разбрали?

Тези протести в Македония са платени. Не ги ли виждате, същите са умни и красиви, пак снимат момичета да дават цветя на полицаите, пак измислят хаштагове за туитър-муитър. Абсолютно същото е като в Украйна. И там американците искаха да съборят правителството, после започнаха да стрелят по протестиращите, накрая докараха на власт хунтата.

Толкова ли не ви святка?

Спомнете си откъде трябва да мине новият газопровод „Турски поток“, как в България протестите целяха да провалят друг газопровод, за да се отвори път за шистовия газ. Елементарно е! Това в Македония отново са служителите на Сорос. Пак пречат на газа, пак остроумничат по интернет. Ето, дори тия от „Протестна мрежа“ им пратиха клип-инструктаж.

Аз не следя много събитията, но със сигурност това е същият сценарий...

Преди десетилетия за подобни отговори в училище са хвърчали шамари. После боят е изключен – и правилно, от педагогическата практика, но пък резултатите...

От няколко дни политолози, историци, разузнавачи по документи и разузнавачи по душа обикалят българските медии и се опитват да разяснят на публиката какво се случва в Македония. Няма нужда от факти, няма нужда от истина.

Там е сценарий, както тук е сценарий.

Важното е да се използва фразата „всеизвестно е, че...“

Всеизвестно било, че в Украйна на власт е хунта, нищо че народът гласува на избори и правителството е легитимно.

Всеизвестно било, че американците са започнали всичко в Киев, нищо че Крим не е Аляска.

Всеизвестно било, че умните и красивите в България били платени, нищо че единственото доказано и показано плащане бе за контрапротестиращи от страна на „Атака“.

Всеизвестно било, че в Македония се разиграва същият сценарий, нищо че още не знаем какво става в Македония.

В първите години, след като демокрацията избухна,, в гимназията се запалихме по една книга, написана от български емигрант в САЩ. „Световната конспирация“ се казваше. Кратко и ясно. Вътре, както си му е редът, бяха билдербергите, евреите, трилатералната комисия, Ротшилд, масоните, триъгълниците, световното правителство в сянка... HAARP-а и Chemtrails-а още не бяха изобретени, иначе и те щяха да са вътре.

Няма нужда да четеш и да търсиш информация за света. Всичко бе на едно място. Нещо като „Книга за всеки дом“ - от готварските рецепти до как да си завиеш крушка в мазето.

По косвени белези съдя, че малко по-късно и Волен Сидеров е попаднал на тази книга. Аз обаче напоследък чета други книги:

„Хитрината е да сложиш в кавички едно банално мнение, а после още едно, по-разумно, което много прилича на мнението на журналиста. Така читателят остава с впечатлението, че е информиран за две неща, но е подтикнат да приеме само едно мнение като по-убедително. Да дадем пример, срутил се е виадукт, един камион се е обърнал в пропастта и шофьорът е загинал. Текстът, след като точно предава случилото се, ще каже: говорихме с господин Роси, на 42 години, който има будка за вестници ъгъла: „Какво да ви кажа, стават такива работи – каза той. - Съжалявам за бедния човечец, но съдбата си е съдба“. Веднага след това господин Бианки, на 34 години, зидар, който работи на строеж наблизо, ще каже: „Вината е на общината. Отдавна се знаеше, че този виадукт има проблеми“. С кого ще се идентифицира читателят? С този, който си го изкарва на някого или на нещо, с този, който прехвърля отговорността. Ясно? Проблемът е какво и как да сложим между кавичките. Да се поупражняваме...“

Това е откъс от последния роман на Умберто Еко „Нулев брой“, в превод на Мария Панева. Еко не е опрял до моята реклама, но книгата му е полезна не толкова за журналисти, колкото за потребители на техния продукт. Няма да ви развалям удоволствието от четенето и ще доразкрия само още, че става дума за една редакция, която се готви да издава вестник, а главният редактор дава ценни съвети как да се прави медия без да се прави журналистика.

Сега да се върнем на „Всеизвестно е, че...“

Карам си колата в събота по обяд и по радиото чувам как било всеизвестно, че американците плащали на всеки, който не харесва Путин. Пускам си вечерта телевизора и виждам мъж – уж прилично изглеждащ – който твърди, че отдавна е доказано как протестите в Украйна, България и Македония били платени. След това попадам на новинарски сайт и там също ме очаква нещо всеизвестно – всичко било война между геополитически интереси.

Посланието е видно – защо да вярваме, че хората имат право и могат сами да поискат и постигнат нещо, след като всичко е сценарий? По-добре си спете, нито едно гражданско усилие няма смисъл.

За да повярват повече хора в това, лъжата се превръща във фон. Нека има различни гледни точки, важно е между тях да припомним какво е „всеизвестно“. Важно е също да няма журналисти, които да оспорват „всеизвестното“ и да следват стриктно описания от Умберто Еко плурализъм.

Ромите ли? Ето ви една мутра, т.нар. ромски лидер, ето ви един крещящ националист – имате всички гледни точки. Добавете какво е „всеизвестно“ и манджата е сготвена.

Най-лошото е, че всичко това се случва почти естествено. Не всеки е принуден да работи или да не работи по този начин. Просто някои неща са ни „всеизвестни“, затова вече нямаме нужда от информация и факти.

Светът отбеляза 70 години от капитулацията на нацистка Германия. Няколко дни по-рано министърът на пропагандата и просвещението на хитлеристкия режим Йозеф Гьобелс се самоубива. На него приписват думите за лъжата, която ставала истина след 100 повтаряния.

Днешните журналисти надградихме делото му. Вече можем да представяме лъжата в „конкурентна среда“ - тя е всеизвестна, а пък вие си слушайте всички гледни точки.
www.svobodata.com/page.php

Ами днес живеем в свободна страна, другарко, може да четем и пишим свободно - аре чиба оттук - ходи да четеш пасквилите в Движение русофили България:~

и началото на демокрацията претъпкани със същите конспиративни опорни точки. Впрочем, някои измежду най-безумните от тях са вече почти забравени, например - че Запада искал да унищожи качествените ни производства, за да му купуваме боклуците. Сега вече и най-глупавите се сещат защо са безумни подобни "обяснения" в стил "ВВ1951".

Ето към 10пи половина е и аз ти пища коментар след ревизията на една "дедесарка" Постингите се ги позволявам също в късните часове в повечето случаи, а аз съм песионер USAрияне или през уйкенда. Как можеш да си позволяваш като минимум 5 постинга на ден и да каващ че го правиш "от сърце". С какво си изкарваш хляба човече?
Дъщеря ми работи в американска фирма. По време на протестите тя бе от сутрин до късна вечер/ работят до 12 часа вечер заради часовата разлика/ на работа 7 дни в седмицата защото голяма част от колеките и протестираха. Отсъствието им се броеше за платена отпуска. Едните получават платен отпуск за безделие, дрегите полчаван по 20 и 30 лм на час заради безделницине. Всички доволни, но много хиляди са хората които живет с тези 20, 30 лв но за седмица.