14

5561

Защо Нинова? Защото „Шанел” е за предпочитане пред „Тройной”. Това би бил най-краткият аргумент за победата на Корнелия Нинова в двубоя за лидерското място в БСП с Михаил Миков. Ситуацията обаче се нуждае от малко повече думи.

Накъде оттук нататък?

Очаквайте съвсем скоро „невероятни разкрития” за Корнелия Нинова. Апаратът на „Позитано” 20, който за първи път не успя да постигне своето, ще търси реванш. Ако рекат да им помогнат всезнайковците от ДС, ще се нагледаме на „документи” и „твърдения” за незаконно забогатяване, участие в бордове срещу солидни суми, ще се притопли и скандалът с освобождаването на Нинова като зам.-министър на Румен Овчаров в икономиката и енергетиката, връзките и развръзките с хора от следствието по онова време, придобиването на фирми по време на приватизацията и т.н. и т.н. Корнелия Нинова със сигурност е наясно с тези първи бури, дебнещи я откъм „добронамерените редици”. Вътрешно апаратните игри, кръговете в самата партия, лобитата и клубовете по интереси са истинско предивикателство, което ще застане на пътя й. И ако новият лидер не е част от тези кръгове – което ще се разбере съвсем скоро – го чакат трудни битки. Точно битките обаче дават и голямото предимство. Който не се страхува да воюва, има огромни шансове да върне БСП на политическата сцена. Да я върне, защото партията отдавна се е самозадоволила – звучи малко перверзно... – с поддържащи роли. Позволиха го крадливи, страхливи и самовлюбени функционери, а ДПС се възползва.

Пари, пари...

Нинова няма как да не знае също, че целият разпад на лявата идея е заради едни пари. Много пари. Знае и кои „ползваха партията като търговски етикет”, както казва Кирков още преди сто години.

И с това ще трябва да се бори новият председател.

Има обаче и лесни неща. С тях Нинова ще спечели популярност, влияние, а в един момент и властта. Става дума за очакването от много социалисти тяхната партия да се превърне в истинска опозиция. Лесно е по много причини, но две са основните: членовете на партията и нейните привърженици са зажадняли за действие, а от друга страна управлението всеки ден повдига топки за забиване. Това, че в БСП досега нямаше мъж с топки, който да свърши тази работа – е проблем на партията. Въпросът е дали Корнелия Нинова има хъс да атакува върха.

Преди това обаче ще трябва да свърши нещо неприятно, но много важно: да разкара от „Позитано” и местните структури окопалите се от години апаратчици. Само с проветряване обаче няма да стане, ще трябва да се „режат” глави, включително на депутати. Ченгежийските центрове в партията – такива винаги е имало и винаги са се държали наставнически - също трябва да си ходят. Независимо дали ще я омайват или заплашват.

Миков може би няма да пречи на Нинова, но е възможно и обратното. Не зависи само от него. Навремето, когато Андрей Луканов имаше своите несъгласия с лидера Жан Виденов, бе казал, че не той, а тези, на които председателя има пълно доверие, ще му спретнат „нощта на дългите ножове”. Така и стана. Виденов бе предаден и му скроиха преврат най-доверените уж... Поуките от онова време все още не са направени. Или поне не са изречени на глас. Така че, ако новият лидер на БСП Нинова има намерение да изпълни заявеното преди конгреса, не е лошо да помисли по темата. Ако пък избирането й е било трик, за да се смени един апарат с друг, последствията ще са трагични и ще са краят на левицата. Защото „Шанел” е по-добре от „Тройной”, но когато се смесят и противогаз не помага...

И да не забравя медиите. Чакат я големи капани там. Ще ги познае по мазните усмивки и обещания. Пътят към властта и премиерството е труден, често гаден, но и достоен. Ако знаеш за какво става дума.

Борис Петков