„Комунизмът си отива със сигурност в една песен, за 3 минути, в моите песни си отива, в моето обкръжение си отива. Моите деца спят спокойно, защото са откърмени със свобода. А сега сигурно всички викат: „Васе, защо ни излъга така?!“. Това заяви в предаването на Евгений Михайлов "Минало (не)свършено" живата блус легенда Васко Кръпката.

„Борбата продължава. Нашата социална функция като музиканти и певци е да даваме поне за миг надежда на хората и мисля, че поне в това по време на прехода успяхме. Казах на едно отчаяно момче от Смолян преди малко – „дръж се за рокендрола, момче”. Само тези думи му стигнаха, за да промени настроението си. В началото на 90-те години имаше хора, които работеха в БНТ и ни снимаха по всички места с кеф. Виждах как нещата се обръщат откъм музика. Тогава имахме китарна революция и младите групи преживяхме нашия Уудсток с тази разлика, че на фестивала не са имали това чувство за освобождаване, което ние имахме. Злите сили обаче се уплашиха. Мутрите бяха на пазара през 1994 г., когато дойдоха и каза „край, тук ще има друга музика”. Благодарение на едно бръснато шоу те успяха да наложат чалгата. Те се уплашиха от нашата енергия, защото тя беше на събудените хора. Още през онези времена аз знаех, че червените диктатори ще продължават да ни пречат. Затова никога не съм изпял „комунизмът си отиде”, а „си отива. Аз не съм човек, който иска държавата да му дава пари. Надявах се само на един свободен музикален пазар.", каза още Кръпката.

„Живеем в криворазбраният капитализъм или криворазбраната жалейка по социализма. Лошото , че и сега има пари, но те постоянно отиват по някакво капитално атроителство. За някои хора, които са дали живота си на сцената – на театрите, на оперните и естрадните сцени, си отиват в срамна мизерия. За тях управляващите се сещат около 24-май за някакви нагади. Навремето нали си казвахме, че искаме да се промени онзи фалшив демагогски строй, за да се построи обществото ни наистинска култура и образование. Засега обаче не съм чул някой да го прави. Сега имаме свобода, за която пееше Георги Минчев. Младите хора имат свободата да избират къде да учат и да живеят, както и да говорим по подобен начин, по какъвто преди 27 години това беше невъзможно. Младите хора, от които зависи бъдещето на Бълггария, трябва да разберат, че нервите не са безкрайни, както се пее в песента на Милена „Не’ам нерви”.

Запис на цялото предаване вижте тук