Постинг
31.07.2016 17:40 -
Бай Булгар Комуняков и Дядо Иванъ срещу Евгений Михайлов
Българан и Дядо Иван срещу Евгений
July 31st, 2016 No Comments
или Сезона на хлебарките
Милен Радев
След четирийсетте години инквизиционно лечение с огън, меч и милиционерски сопи, на обитаващото някогашните земи на българите население му бе писано след 1990 години да преживее ново изпитание.
Почти три десетилетия вече то съществува под гнета на гадини от рода на хлебарките и кърлежите – оядени, лъскави от властна сласт, развратени и развращаващи, с бръснати глави и топирани перчеми, с бляскащи очилца и друсащи се гуши, с лепкави пипала и бълбукащи търбуси, членестоноги и многочленови, грухтящи, гризящи, изсмукващи, замезващи и изпражняващи се публично и без срам.
Онова, което наричаха България се озова в един безкраен нетуристически сезон на хлебарките, на кърлежите и хиените.
Как тогава за 30 години да не привикнеш и към най-безобразните гледки и случки из нашия балканскибестиариум перверзум?
Но ето, случват се падения, които дори на този фон от стичаща се кал се отличават със своята особена порочност.
Точно такава е обявената сега хайка на пияната от власт гмеж, проточила се от левия парцалив фланг през блатистия център до озъбените отдясно мутри. За дивеч е нарочен Евгений Михайлов, който написа открито писмо за безобразната кандидатура на Ирина Бокова в ООН.
Самото писмо е лаконично, красноречиво и изчерпателно подкрепено с авторитетни източници, потвърждаващи за всеки умеещ да чете: Ирина Бокова е гротескно недоразумение като шеф на ЮНЕСКО, а като генсек на ООН тя би била рисков фактор от световен мащаб.
Това да се произнесе гласно е всъщност дълг на всеки запазил разсъдъка си и нравствената структура, която го прави човек.
А не хлебарка.
Заслугата на Евгений Михайлов е, че той се обърна пръв към чуждестранните фактори и с това се нареди в достойната върволица на български патриоти от далечното и близко минало, за които добруването на татковината бе по-важно от злобата и дребнавите сметки на селския мегдан. От Методи Кусевич, през Стефан Стамболов, Захари Стоянов и Симеон Радев до Георги Марков нашите национални дейци не се бояха да се обръщат към великите сили и чуждестранната общественост, да зоват за помощ, когато вътрешни и външни зловредници заплашваха страната и вещаеха международни усложнения.
Да не забравяме и хилядите именити и безименни наши герои, които из дълбините на комунистическа България се обръщаха към Западния свят, описваха зулумите на шумкарската власт, апелираха към бдителност и солидарност. С какъв риск изпращаха те своите призиви и обръщения или, измъкнали се от рая на милиционеро-соцализма, как надигаха те глас към международните организации, към политици, как неуморно известяваха на света чрез радиостанции като Свободна Европа истината за живота в комунистическото Сърце на мрака.
Всички тези герои от по-далечното минало биваха клеветени като предатели само от партизански сметкаджии и от вездесъщите в българската действителност руски агенти. Защото добре знаем, че за тези последните всяко стабилизиране и възмогване на България бе анатема от векове.
През десетилетията на комунизма, разбира се, всеки дръзнал да доведе до сведение на западния свят факти нелицеприятни на софийския режим биваше незабавно обявяван за предател и по възможност елиминиран с чадър, отрова или куршум.
Какво падение, че днес, след многогодишно вече членство на България в НАТО и ЕС, след уж нейното интегриране в света на западните хуманитарни ценности и норми, един наш сънародник, изрекъл истината за да спаси достойнството на Татковината, бива хулен като предател многогласно от личности с обществено влияние и от едър калибър (едър в мащабите на хлебарките).
Съвсем в духа на пропагандния отдел на ЦК на БКП, на АОНСУ, на Венцелрайчевата агенция София Прес и на КДС!
Ирина Бокова е фрапантно негодна за високи международни постове фигура. Тя се самодисквалифицира както с неправомерни деяния, предмет на разследвания , оповестени от авторитетни чуждестранни издания, така и чрез своята очевидна обвързаност с Москва – днешен открит и агресивен противник на нашия западен свят.
Резилът, че страната ни в лицето на свои правителствени, държавни и обществени личности лобира активно за кандидатката на екс-комунистите от БСП изглежда не е достатъчен. Не, вместо думите на вестоносеца на истината Евгений Михайлов да станат повод за сериозна преоценка и своевременно „замразяване“ на българския анонс в полза на Бокова, той сега е подложен на настървено гонение от стадото на хлебарките, което в този мащаб трудно се обяснява без насъскване и насочване от високостоящи инстанции.
Както родни, така и безродни, т.е. матерно-рускоезични.
В чисто човешки план успокоява едно: трескавото шумолене на хлебарките хорът на хиените показват, че каузата на Бокова е оценена като пердута от стоящите зад пердето. Нервността на гадините издава отчаянието им, че червената другарка няма шанс да се нанесе в 39-етжната сграда на ООН в Манхатън.
Като българи обаче не можем да преглътнем, че за кой ли път и името на страната, и чувството за достойнство на всеки читав сънародник се цапат от глутница гадини и от конформисти и нерешителни помощници.
Евгений Михайлов се намери да поизтрие срама.
За което сме длъжни да му благодарим.
Милен Радев
След четирийсетте години инквизиционно лечение с огън, меч и милиционерски сопи, на обитаващото някогашните земи на българите население му бе писано след 1990 години да преживее ново изпитание.
Почти три десетилетия вече то съществува под гнета на гадини от рода на хлебарките и кърлежите – оядени, лъскави от властна сласт, развратени и развращаващи, с бръснати глави и топирани перчеми, с бляскащи очилца и друсащи се гуши, с лепкави пипала и бълбукащи търбуси, членестоноги и многочленови, грухтящи, гризящи, изсмукващи, замезващи и изпражняващи се публично и без срам.
Онова, което наричаха България се озова в един безкраен нетуристически сезон на хлебарките, на кърлежите и хиените.
Как тогава за 30 години да не привикнеш и към най-безобразните гледки и случки из нашия балканскибестиариум перверзум?
Но ето, случват се падения, които дори на този фон от стичаща се кал се отличават със своята особена порочност.
Точно такава е обявената сега хайка на пияната от власт гмеж, проточила се от левия парцалив фланг през блатистия център до озъбените отдясно мутри. За дивеч е нарочен Евгений Михайлов, който написа открито писмо за безобразната кандидатура на Ирина Бокова в ООН.
Самото писмо е лаконично, красноречиво и изчерпателно подкрепено с авторитетни източници, потвърждаващи за всеки умеещ да чете: Ирина Бокова е гротескно недоразумение като шеф на ЮНЕСКО, а като генсек на ООН тя би била рисков фактор от световен мащаб.
Това да се произнесе гласно е всъщност дълг на всеки запазил разсъдъка си и нравствената структура, която го прави човек.
А не хлебарка.
Заслугата на Евгений Михайлов е, че той се обърна пръв към чуждестранните фактори и с това се нареди в достойната върволица на български патриоти от далечното и близко минало, за които добруването на татковината бе по-важно от злобата и дребнавите сметки на селския мегдан. От Методи Кусевич, през Стефан Стамболов, Захари Стоянов и Симеон Радев до Георги Марков нашите национални дейци не се бояха да се обръщат към великите сили и чуждестранната общественост, да зоват за помощ, когато вътрешни и външни зловредници заплашваха страната и вещаеха международни усложнения.
Да не забравяме и хилядите именити и безименни наши герои, които из дълбините на комунистическа България се обръщаха към Западния свят, описваха зулумите на шумкарската власт, апелираха към бдителност и солидарност. С какъв риск изпращаха те своите призиви и обръщения или, измъкнали се от рая на милиционеро-соцализма, как надигаха те глас към международните организации, към политици, как неуморно известяваха на света чрез радиостанции като Свободна Европа истината за живота в комунистическото Сърце на мрака.
Всички тези герои от по-далечното минало биваха клеветени като предатели само от партизански сметкаджии и от вездесъщите в българската действителност руски агенти. Защото добре знаем, че за тези последните всяко стабилизиране и възмогване на България бе анатема от векове.
През десетилетията на комунизма, разбира се, всеки дръзнал да доведе до сведение на западния свят факти нелицеприятни на софийския режим биваше незабавно обявяван за предател и по възможност елиминиран с чадър, отрова или куршум.
Какво падение, че днес, след многогодишно вече членство на България в НАТО и ЕС, след уж нейното интегриране в света на западните хуманитарни ценности и норми, един наш сънародник, изрекъл истината за да спаси достойнството на Татковината, бива хулен като предател многогласно от личности с обществено влияние и от едър калибър (едър в мащабите на хлебарките).
Съвсем в духа на пропагандния отдел на ЦК на БКП, на АОНСУ, на Венцелрайчевата агенция София Прес и на КДС!
Ирина Бокова е фрапантно негодна за високи международни постове фигура. Тя се самодисквалифицира както с неправомерни деяния, предмет на разследвания , оповестени от авторитетни чуждестранни издания, така и чрез своята очевидна обвързаност с Москва – днешен открит и агресивен противник на нашия западен свят.
Резилът, че страната ни в лицето на свои правителствени, държавни и обществени личности лобира активно за кандидатката на екс-комунистите от БСП изглежда не е достатъчен. Не, вместо думите на вестоносеца на истината Евгений Михайлов да станат повод за сериозна преоценка и своевременно „замразяване“ на българския анонс в полза на Бокова, той сега е подложен на настървено гонение от стадото на хлебарките, което в този мащаб трудно се обяснява без насъскване и насочване от високостоящи инстанции.
Както родни, така и безродни, т.е. матерно-рускоезични.
В чисто човешки план успокоява едно: трескавото шумолене на хлебарките хорът на хиените показват, че каузата на Бокова е оценена като пердута от стоящите зад пердето. Нервността на гадините издава отчаянието им, че червената другарка няма шанс да се нанесе в 39-етжната сграда на ООН в Манхатън.
Като българи обаче не можем да преглътнем, че за кой ли път и името на страната, и чувството за достойнство на всеки читав сънародник се цапат от глутница гадини и от конформисти и нерешителни помощници.
Евгений Михайлов се намери да поизтрие срама.
За което сме длъжни да му благодарим.
Борисов като бодигард на Тодор Живков на...
Никой не имал по-голямо въздействие върх...
Левото мъдо на Тато - Пьотр Толстой бил ...
Никой не имал по-голямо въздействие върх...
Левото мъдо на Тато - Пьотр Толстой бил ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
