Постинг
18.01.2022 10:45 -
Таралежи
Когато в някой свит е на кълбо,
характерът бодлив на таралежа,
не го посрещай с пламнало око,
от гняв, а докосни го много нежно.
Дори ръката после да кърви
болезнено, от всички драскотини,
не го оставяй просто да върви
през страшната си, зейнала пустиня.
И ако можеш, остра дума, зла,
или присъда строга не изричай.
Недей отправя огнена стрела,
усмихай се. И само го обичай.
Защото, таралежът на кълбо,
за теб не е заплаха страховита,
а вик за помощ, жажда за добро
и трябва му единствено защита.
Зад бронята, живее слабостта,
тревожна уязвимост с нея крие.
Бодлите му са щит, повърхността...
Под тях едно сърце ранено бие.
Точно Истината в теб прави поезията ти толкова силна, дълбока и мъдра!
Поклон!
цитирайПоклон!
Да, Доброто е принудено да се бронира за да оцелее. Прекрасно си го изказала.
цитирайПоета, е нужно, да 'ражда', Емпатия, за мнозина...
усмивки, добродушке, такава ..
И ако можеш, остра дума, зла,
или присъда строга не изричай.
Недей отправя огнена стрела,
усмихай се. И само го обичай.
:-)
цитирайПРИЕМАМ таралежът на кълбо,
за теб не е заплаха страховита,
а вик за помощ, жажда за добро
и трябва му единствено защита.
ПОЗДРАВИ
цитирайза теб не е заплаха страховита,
а вик за помощ, жажда за добро
и трябва му единствено защита.
ПОЗДРАВИ
Поздравления и от мене!
Обич ни трябва на всички - и добра дума, меко погалване по бодлите:)
Прегръдка, Вики!
цитирайОбич ни трябва на всички - и добра дума, меко погалване по бодлите:)
Прегръдка, Вики!
Търсене
Блогрол