Постинг
08.02.2012 09:55 -
Делото срещу Алексей Петров: между нравствения катарзис и цирковия спектакъл
С успешен край на процеса срещу октопода може да бъде разрушен основният мит, че организираната престъпност е недосегаема.
Това дело е важно – то е най-значимото от всички, водени досега срещу организираната престъпност в България. Важно е не поради мащаба на престъпленията, които са предмет на наказателно преследване. Важно е поради особената позиция на основния обвиняем.
Разликата между Алексей Петров и мафиотски босове от типа на Маргините, Галевите и подобни се състои в тяхната функция – и в претенциите, които те именно на базата на тази функция изразяват. Алексей Петров е посредникът – основния посредник между мафията и властта. Мостът между престъпността и държавните институции. Разбира се, всеки сериозен мафиот се грижи над него да бъде разпънат някакъв политически или/и магистратски чадър. При Трактора обаче нещата не са персонални – те са институционални. Тук обвързаността е от такъв порядък, че превръща самата престъпност в институция – а равнището на контактите е толкова високо, че впряга държавата в директни партньорства с мафията превръща я в нейна логистика. Няма друг случай в цялата българска история, при който откровен гангстер да си партнира директно с главния прокурор, да се превърне в сив кардинал в най-могъщата тайна служба в държавата, а неговите услуги да се ползват от президента и министър-председателя.
Този казус беше – и продължава да е – пряко потвърждение на максимата, че докато други държави си имат мафия, в България мафията си има държава. От изхода на този процес зависи дали тази максима ще бъде потвърдена или опровергана. Затова се хвърлят огромни усилия и финансови ресурси той да бъде провален, опорочен и превърнат във фарс. Затова в съдебната зала виждаме бивш главен прокурор в ролята на цирков клоун, а основният подсъдим се явява с цели седем адвокати, за единия от които се твърди, че бил английски лорд, бивш главен прокурор на Великобритания и съветник на кралицата. Това са усилия за спазване на омертата, за подмяната на престъпните реалности със скечове, за дискредитиране и сплашване на свидетелите. Само че – за голяма жалост на подсъдимите, този път те не успяха да се уредят с прокурор
по техен табиет. Светлозар Костов си е свършил работата – и неговия обвинителен акт е най-скандалното четиво, което някога съм чел – а ми се е налагало да чета доста скандални неща.
Скандално – защото повдига завесата пред времето, в което прокуратурата беше нещо като присъдружна организация на организираната престъпност. И защото вади на показ позора да видим държавата си отново в ръцете на ДС-питомци с двойни битиета – вулгарни рекетьори и офицери от службите за сигурност едновременно. Този обвинителен акт е достояние на медиите повече от два месеца насам. Предвид вкуса им към сензациите, той би трябвало да е в центъра на медийното внимание – в него има скандални факти, които биха могли да бъдат разказвани месеци наред. Само че когато процесът започна, в центъра на медийното внимание се оказаха две други събития – зимните студове и въпросът защо съпругата на президента Плевнелиев не се държи като първа дама. И доколкото този процес изобщо попадна в медийното внимание, то се оказа концентрирано върху циркаджилъците на Филчев и помпозните дефиниции на Трактора а не върху извършените престъпления.
Това е лош знак. Знак за страх – ако трябва да бъдем точни. В течение на цяло десетилетие никой не смееше да говори за престъпленията на Трактора. И сега дори, когато той е на подсъдимата скамейка, този страх продължава да действа – и да въвлича журналистите във водевилния сценарий, подготвен от неговите защитници. Този страх действа и върху някои свидетели, като ги поставя в комична ситуация. Особено тези, които са работили в де факто подчинени на Алексей Петров институции. Като бившия зам. шеф на ДАНС Иван Драшков например. Според него подсъдимият бил ценен кадър в ДАНС, а той не бил имал конфликти с него. Само дето е автор на секретен доклад – отдавна публично известен – в който се съдържат точно обратните твърдения.
Затова този процес е важен не сам по себе си – а в своята знаковост, в своята мотивационна натовареност. Важен като фактор, който разрушава табута, вкостенели сред мутренската реалност на днешна България. С неговия успешен край би могъл да бъде разрушен основният мит, който крепи днешното чалга-битие, сред което затъваме – митът за недосегаемостта на организираната престъпност. Това чувство за недосегаемост вече го няма в съдебната зала. Всъщност цялата гвардия на Трактора е там – с все адвокатите, прокурорите и горилите му – но те вече не успяват да вдъхнат онзи страх, който вдъхваха съвсем доскоро. Стана видно, че и Трактора може да бъде обвинен, че и срещу него може да се свидетелства – че и той може да попадне в затвора.
Това усещане е крайно опасно за българската мафия и затова тя прави всичко възможно, за да го предотврати. Същото е крайно опасно и за някои български политици, покровителствали и лансирали Алексей Петров, за да получават своето от рекетьорски акции и контрабандни канали – и ползващи мутрите му като партийно разузнаване. То е нездравословно за всички, които са се огънали, които са направили компромис със съвестта си. Може би затова медиите предпочитат да разглеждат процеса като цирк, а не като битка за нашето общо бъдеще.
Но това усещане би могло да бъде и нравствен катарзис. Би могло да бъде българското сбогуване със страха. Би могло да бъде лек срещу песимизма и чувството за безнадеждност. Би могло да убеди българите, че справедливостта съществува и може да бъде постигната, ако кажем “не” на страха. Което означава и да разберем, че сами градим съдбата си, че бъдещето е в собствените ни ръце. Затова е важен този процес. И затова е знаков. Той не може да изтрие изцяло сянката на Трактора и Филчев над българското минало и настояще – но може да бъде нишката, от която да се разплете голямата завеса, прикриваща корупцията и престъпността. Наистина тук става дума най-вече за рекет и насилие над определени хора – но зад суровите факти за тези престъпления се крие бездушието и наглостта на престъпните мрежи, заплели цялата държава, крият се институционалната импотентност и гузното премълчаване на политиците, крият се корупцията и злоупотребата с власт, които и до днес прояждат съдебната система, МВР и службите за сигурност.
Има още много неща, които са свързани с Алексей Пертов и компания – и които днес са извън стеснения периметър на този процес. За тях усилено се мълчи. Изнасянето на факти за тях предизвиква единодушното спотаяване на разните отговорни и неотговорни фактори – включително главния прокурор, включително бившия президент – който незнайно защо не е привлечен дори като свидетел към делото. А това са неща, свързани със смачкани човешки съдби, с невинно пролята човешка кръв, с драстично пренебрежение към закони и нравствени ценности.
Без отговор остава съпричастността на обвиняемия Алексей Петров и неговия налуден свидетел Никола Филчев към убийствата на прокурора Николай Колев и ямболската адвокатка Надежда Георгиева.
Без отговор остава въпросът кой и защо преби почти до смърт журналиста Огнян Стефанов.
Без отговор остава въпросът кой е всъщност “барото” на “Наглите”.
Без отговор остава въпросът как беше притискан и как се спомина без време Илия Божинов.
Без отговор остава въпроса “поръчван” ли е Гриша Ганчев и изглаждал ли е президентът Първанов отношенията им с Алексей Петров – като един същински Капо ди тути капи.
Без отговор остава въпросаът кой е отговорен за подслушването по разработката на ДАНС “Галерия”.
Без отговор остава въпросът как беше охраняван, източван и съсипван “Кремиковци” – за да се печелят днес стотици милони от рязането му за скрап.
Без отговор остава въпросът как е възможно и до днес да се допуска съществуването на застрахователна компания, учредена в близо половината от уставния си капитал с добити чрез насилие и рекет пари – и с фиктивни чужди акционери, единият от които впоследствие е уличен в криминално престъпление, извършено на територията на България.
Твърде много въпроси без отговор. Може би все пак би трябвало да впечатлят някого, който носи отговорност за техните верни и навременни отговори. Някого – като главния прокурор Борис Велчев например. Някого, който – дори и да не е в състояние да им отговори, би трябвало да прояви елементарна загриженост към крехките засега опити да се потърси отговор на някои от тях – какъвто опит е и този първи процес срещу Трактора. Той между впрочем е и първият, на който редом с гангстера на подсъдимата скамейка седи и висш прокурор (макар и всички да знаят, че той е бил само изпълнител на волята на главния такъв). Засега като че ли не се забелязва такава загриженост. Защо, г-н Велчев?
Едвин Сугарев
http://frognews.bg/news_42629/Deloto_sreshtu_Aleksei_Petrov_mejdu_nravstveniia_katarzis_i_tsirkoviia_spektakal/
Това дело е важно – то е най-значимото от всички, водени досега срещу организираната престъпност в България. Важно е не поради мащаба на престъпленията, които са предмет на наказателно преследване. Важно е поради особената позиция на основния обвиняем.
Разликата между Алексей Петров и мафиотски босове от типа на Маргините, Галевите и подобни се състои в тяхната функция – и в претенциите, които те именно на базата на тази функция изразяват. Алексей Петров е посредникът – основния посредник между мафията и властта. Мостът между престъпността и държавните институции. Разбира се, всеки сериозен мафиот се грижи над него да бъде разпънат някакъв политически или/и магистратски чадър. При Трактора обаче нещата не са персонални – те са институционални. Тук обвързаността е от такъв порядък, че превръща самата престъпност в институция – а равнището на контактите е толкова високо, че впряга държавата в директни партньорства с мафията превръща я в нейна логистика. Няма друг случай в цялата българска история, при който откровен гангстер да си партнира директно с главния прокурор, да се превърне в сив кардинал в най-могъщата тайна служба в държавата, а неговите услуги да се ползват от президента и министър-председателя.
Този казус беше – и продължава да е – пряко потвърждение на максимата, че докато други държави си имат мафия, в България мафията си има държава. От изхода на този процес зависи дали тази максима ще бъде потвърдена или опровергана. Затова се хвърлят огромни усилия и финансови ресурси той да бъде провален, опорочен и превърнат във фарс. Затова в съдебната зала виждаме бивш главен прокурор в ролята на цирков клоун, а основният подсъдим се явява с цели седем адвокати, за единия от които се твърди, че бил английски лорд, бивш главен прокурор на Великобритания и съветник на кралицата. Това са усилия за спазване на омертата, за подмяната на престъпните реалности със скечове, за дискредитиране и сплашване на свидетелите. Само че – за голяма жалост на подсъдимите, този път те не успяха да се уредят с прокурор
по техен табиет. Светлозар Костов си е свършил работата – и неговия обвинителен акт е най-скандалното четиво, което някога съм чел – а ми се е налагало да чета доста скандални неща.
Скандално – защото повдига завесата пред времето, в което прокуратурата беше нещо като присъдружна организация на организираната престъпност. И защото вади на показ позора да видим държавата си отново в ръцете на ДС-питомци с двойни битиета – вулгарни рекетьори и офицери от службите за сигурност едновременно. Този обвинителен акт е достояние на медиите повече от два месеца насам. Предвид вкуса им към сензациите, той би трябвало да е в центъра на медийното внимание – в него има скандални факти, които биха могли да бъдат разказвани месеци наред. Само че когато процесът започна, в центъра на медийното внимание се оказаха две други събития – зимните студове и въпросът защо съпругата на президента Плевнелиев не се държи като първа дама. И доколкото този процес изобщо попадна в медийното внимание, то се оказа концентрирано върху циркаджилъците на Филчев и помпозните дефиниции на Трактора а не върху извършените престъпления.
Това е лош знак. Знак за страх – ако трябва да бъдем точни. В течение на цяло десетилетие никой не смееше да говори за престъпленията на Трактора. И сега дори, когато той е на подсъдимата скамейка, този страх продължава да действа – и да въвлича журналистите във водевилния сценарий, подготвен от неговите защитници. Този страх действа и върху някои свидетели, като ги поставя в комична ситуация. Особено тези, които са работили в де факто подчинени на Алексей Петров институции. Като бившия зам. шеф на ДАНС Иван Драшков например. Според него подсъдимият бил ценен кадър в ДАНС, а той не бил имал конфликти с него. Само дето е автор на секретен доклад – отдавна публично известен – в който се съдържат точно обратните твърдения.
Затова този процес е важен не сам по себе си – а в своята знаковост, в своята мотивационна натовареност. Важен като фактор, който разрушава табута, вкостенели сред мутренската реалност на днешна България. С неговия успешен край би могъл да бъде разрушен основният мит, който крепи днешното чалга-битие, сред което затъваме – митът за недосегаемостта на организираната престъпност. Това чувство за недосегаемост вече го няма в съдебната зала. Всъщност цялата гвардия на Трактора е там – с все адвокатите, прокурорите и горилите му – но те вече не успяват да вдъхнат онзи страх, който вдъхваха съвсем доскоро. Стана видно, че и Трактора може да бъде обвинен, че и срещу него може да се свидетелства – че и той може да попадне в затвора.
Това усещане е крайно опасно за българската мафия и затова тя прави всичко възможно, за да го предотврати. Същото е крайно опасно и за някои български политици, покровителствали и лансирали Алексей Петров, за да получават своето от рекетьорски акции и контрабандни канали – и ползващи мутрите му като партийно разузнаване. То е нездравословно за всички, които са се огънали, които са направили компромис със съвестта си. Може би затова медиите предпочитат да разглеждат процеса като цирк, а не като битка за нашето общо бъдеще.
Но това усещане би могло да бъде и нравствен катарзис. Би могло да бъде българското сбогуване със страха. Би могло да бъде лек срещу песимизма и чувството за безнадеждност. Би могло да убеди българите, че справедливостта съществува и може да бъде постигната, ако кажем “не” на страха. Което означава и да разберем, че сами градим съдбата си, че бъдещето е в собствените ни ръце. Затова е важен този процес. И затова е знаков. Той не може да изтрие изцяло сянката на Трактора и Филчев над българското минало и настояще – но може да бъде нишката, от която да се разплете голямата завеса, прикриваща корупцията и престъпността. Наистина тук става дума най-вече за рекет и насилие над определени хора – но зад суровите факти за тези престъпления се крие бездушието и наглостта на престъпните мрежи, заплели цялата държава, крият се институционалната импотентност и гузното премълчаване на политиците, крият се корупцията и злоупотребата с власт, които и до днес прояждат съдебната система, МВР и службите за сигурност.
Има още много неща, които са свързани с Алексей Пертов и компания – и които днес са извън стеснения периметър на този процес. За тях усилено се мълчи. Изнасянето на факти за тях предизвиква единодушното спотаяване на разните отговорни и неотговорни фактори – включително главния прокурор, включително бившия президент – който незнайно защо не е привлечен дори като свидетел към делото. А това са неща, свързани със смачкани човешки съдби, с невинно пролята човешка кръв, с драстично пренебрежение към закони и нравствени ценности.
Без отговор остава съпричастността на обвиняемия Алексей Петров и неговия налуден свидетел Никола Филчев към убийствата на прокурора Николай Колев и ямболската адвокатка Надежда Георгиева.
Без отговор остава въпросът кой и защо преби почти до смърт журналиста Огнян Стефанов.
Без отговор остава въпросът кой е всъщност “барото” на “Наглите”.
Без отговор остава въпросът как беше притискан и как се спомина без време Илия Божинов.
Без отговор остава въпроса “поръчван” ли е Гриша Ганчев и изглаждал ли е президентът Първанов отношенията им с Алексей Петров – като един същински Капо ди тути капи.
Без отговор остава въпросаът кой е отговорен за подслушването по разработката на ДАНС “Галерия”.
Без отговор остава въпросът как беше охраняван, източван и съсипван “Кремиковци” – за да се печелят днес стотици милони от рязането му за скрап.
Без отговор остава въпросът как е възможно и до днес да се допуска съществуването на застрахователна компания, учредена в близо половината от уставния си капитал с добити чрез насилие и рекет пари – и с фиктивни чужди акционери, единият от които впоследствие е уличен в криминално престъпление, извършено на територията на България.
Твърде много въпроси без отговор. Може би все пак би трябвало да впечатлят някого, който носи отговорност за техните верни и навременни отговори. Някого – като главния прокурор Борис Велчев например. Някого, който – дори и да не е в състояние да им отговори, би трябвало да прояви елементарна загриженост към крехките засега опити да се потърси отговор на някои от тях – какъвто опит е и този първи процес срещу Трактора. Той между впрочем е и първият, на който редом с гангстера на подсъдимата скамейка седи и висш прокурор (макар и всички да знаят, че той е бил само изпълнител на волята на главния такъв). Засега като че ли не се забелязва такава загриженост. Защо, г-н Велчев?
Едвин Сугарев
http://frognews.bg/news_42629/Deloto_sreshtu_Aleksei_Petrov_mejdu_nravstveniia_katarzis_i_tsirkoviia_spektakal/
Нанотехнологиите без аналог нещо забуксу...
Сургут vs Обединени Арабски Емирства
Создание многоразовой российской ракеты ...
Сургут vs Обединени Арабски Емирства
Создание многоразовой российской ракеты ...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
