Постинг
25.01.2012 06:11 -
Непослушната първа дама
Мирела Иванова
Има нещо крайно провинциално в непрекъснато обсъжданото отсъствие на Юлияна Плевнелиева от сцената на политическия театър. Била обиждала народа. Но с какво точно? С това, че не разхожда новите си рокли пред тв камерите?
Най-сетне един модерно мислещ човек в България недвусмислено и безапелационно показа характер и робският кошер не просто се разжужа и разбръмча, а направо побесня. Представете си, госпожа Плевнелиева не желае да играе роля в церемониалния политически театър! Как е възможно: та всеки трети българин мечтае, сънува и пълзи, за да стане последна пешка във властта, а тя отказва да е първа дама. Обижда народа - и с какво точно
С това, че е родила и отглежда три деца, обича работата си и се реализира професионално, кара колело, вместо да се вози в лимузина, отказва се от несвойствения фасаден живот, за да е пълноценна и полезна в същностния? Обижда жълтите и прочие журналя - колко страници биха могли да се напълнят с броенето на нейните шапки, рокли, маркови обувки и чанти, бижута и бельо?
България за сведение на обидените е парламентарна република. Добър знак е, че пряко избираните президенти на парламентарната ни република си предават властта с тържествен ритуал, това спокойно можем да го прочетем като проява на цивилизованост, на уважение към държавността - няма военни преврати, не се лее кръв, майките на гвардейците гордо се усмихват, вместо горко да плачат, и сабите проблясват като в танц на Хачатурян.
Властта е обречение и кауза, своеобразна аскеза и личните измерения са не просто излишни, а дори пречат. И без това сме малка страна, колкото село и дори махала - та общественият живот често заприличва на седянка, да благодарим на министър Орешарски, че рециклира тази хубава и позабравена дума по време на учителската стачка. Или пък направо си се превръща в такава: шляпане по чехли и ходене по анцуг из коридорите на властта, кухненска битност с родата или наборите, софра в "Крим" с партийно-приятелския кръг и прочие.
Медиите положиха достатъчно усилия да одомашнят политиката: достатъчно е да си представим нашите т.нар. първи дами, пък и всякакви политдамички по първите редове на модните ревюта, сватбите на олигарсите и кръщенетата на отрочетата им.
Затова нека поздравим с необходимото уважение госпожа Плевнелиева за различното й решение. Отсъствието й е последният проблем в държавата и извън нея: като тревожен пулс ни блъскат новините за всекидневно изчезващи деца, за полицейски произвол, за социални катаклизми, за икономически и духовни сривове.
Ако новоизбраният президент има виждането и характера да проветри институцията и да я превърне в отворено средище на градивни идеи, ако предлага общополезни политики и разширява хоризонтите ни за развитие, ако ни представя достойно на международната политическа сцена, то значи съпругата му го подкрепя и е до него, нищо че не разхожда новите си рокли под светлините на прожекторите.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-01-25&article=397212
Има нещо крайно провинциално в непрекъснато обсъжданото отсъствие на Юлияна Плевнелиева от сцената на политическия театър. Била обиждала народа. Но с какво точно? С това, че не разхожда новите си рокли пред тв камерите?
Най-сетне един модерно мислещ човек в България недвусмислено и безапелационно показа характер и робският кошер не просто се разжужа и разбръмча, а направо побесня. Представете си, госпожа Плевнелиева не желае да играе роля в церемониалния политически театър! Как е възможно: та всеки трети българин мечтае, сънува и пълзи, за да стане последна пешка във властта, а тя отказва да е първа дама. Обижда народа - и с какво точно
С това, че е родила и отглежда три деца, обича работата си и се реализира професионално, кара колело, вместо да се вози в лимузина, отказва се от несвойствения фасаден живот, за да е пълноценна и полезна в същностния? Обижда жълтите и прочие журналя - колко страници биха могли да се напълнят с броенето на нейните шапки, рокли, маркови обувки и чанти, бижута и бельо?
България за сведение на обидените е парламентарна република. Добър знак е, че пряко избираните президенти на парламентарната ни република си предават властта с тържествен ритуал, това спокойно можем да го прочетем като проява на цивилизованост, на уважение към държавността - няма военни преврати, не се лее кръв, майките на гвардейците гордо се усмихват, вместо горко да плачат, и сабите проблясват като в танц на Хачатурян.
Властта е обречение и кауза, своеобразна аскеза и личните измерения са не просто излишни, а дори пречат. И без това сме малка страна, колкото село и дори махала - та общественият живот често заприличва на седянка, да благодарим на министър Орешарски, че рециклира тази хубава и позабравена дума по време на учителската стачка. Или пък направо си се превръща в такава: шляпане по чехли и ходене по анцуг из коридорите на властта, кухненска битност с родата или наборите, софра в "Крим" с партийно-приятелския кръг и прочие.
Медиите положиха достатъчно усилия да одомашнят политиката: достатъчно е да си представим нашите т.нар. първи дами, пък и всякакви политдамички по първите редове на модните ревюта, сватбите на олигарсите и кръщенетата на отрочетата им.
Затова нека поздравим с необходимото уважение госпожа Плевнелиева за различното й решение. Отсъствието й е последният проблем в държавата и извън нея: като тревожен пулс ни блъскат новините за всекидневно изчезващи деца, за полицейски произвол, за социални катаклизми, за икономически и духовни сривове.
Ако новоизбраният президент има виждането и характера да проветри институцията и да я превърне в отворено средище на градивни идеи, ако предлага общополезни политики и разширява хоризонтите ни за развитие, ако ни представя достойно на международната политическа сцена, то значи съпругата му го подкрепя и е до него, нищо че не разхожда новите си рокли под светлините на прожекторите.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-01-25&article=397212
Силно се надявам да отворим консервите, защото нещо са се вкиснали и са ни омръзнали.
цитирайи доколкото знам, няма длъжност първа дама.
При президентската република може да е по-различно, не знам, но при нас е така.
цитирайПри президентската република може да е по-различно, не знам, но при нас е така.
но най-много да напипат чифт мадури и някой дудук за надуване:)
цитирай
4.
josarian -
Моля, злонамерените хора с психични отклонения да седят по-далеч от блога ми
26.01.2012 08:06
26.01.2012 08:06
и задължително да потърсят квалифицирана психиатрична помощ. Тук няма да намерят такава. Най-много да отнесат някой винкел зад вратЪ.
цитирайБраво ССС-овец!!!!!
Действай!
Щом имаш винкел, направи си клетка , та си сложи вътре блога, та да си спокоен.
Продължавал да ни информираш за президентите и техните съпруги.... ще си първия, които действа от позиция на омразата и постига успех или се гръмва
цитирайДействай!
Щом имаш винкел, направи си клетка , та си сложи вътре блога, та да си спокоен.
Продължавал да ни информираш за президентите и техните съпруги.... ще си първия, които действа от позиция на омразата и постига успех или се гръмва
6.
josarian -
Нещо си се оплел като пате в кълчища, плещиш колкото да не заспиш, смотльо
04.02.2012 17:27
04.02.2012 17:27
Внимавай с определенията, ако имаш някакви забележки отправи ги към авторката на статията, смешник.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.