Причини за наказателно неосъждане на престъпленията на комунизма

1. Липса на достатъчно правни механизми и кадрови потенциал. Към тази причина следва да се отнесе нерешеният казус с давността, довел до проваляне делото за лагерите, неизбирането на съдебни заседатели, както и липсата на ефикасна правосъдна система и достатъчно квалифицирани кадри за решаването на сложни по доказване наказателни дела. Практиката показва, че след 1999, когато за главен прокурор е избран Никола Филчев, делата, разследващи престъпления на комунизма, не са приоритетни за държавното обвинение.

2. Политическо-конюктурни причини. Към тях се отнасят липсата на достатъчно политическа воля във всички парламентарни мнозинства, управлявали след промените в България за последователно прилагане на търсенето на съдебна отговорност. Друг белег е произнасянето на съда след твърде продължителни срокове, достигащи до няколко години в зависимост от това, коя политическа партия управлява към съответния момент. Негативно отражение върху хода на някои от съдебните процеси играе и опитът те да се използват за пропагандни цели в предизборни периоди.

Съществува и друга основна причина за неосъждането на комунизма в България. Тя е непровеждането и ненавременното прилагане на пакет от декомунизационни и лустрационни закони, какъвто е примера в други бивши социалистически страни като Полша, Чехия и Унгария. През 1991-1992 СДС приема само някои закони с лустрационни текстове. Такъв е параграф 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за банките и кредитното дело. Той забранява в ръководните органи на кредитните институции да бъдат назначавани заемалите номенклатурни постове през последните 15 години.

През 1992 г. е приет Закон за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия, известен като закона "Панев". С него е ограничен достъпът на номенклатурни кадри на БКП, както и на сътрудници на ДС до състава на академичните, факултетните, научните съвети и до ръководствата на ВУЗ и ВАК. Законът е отменен от БСП през март 1995 г.

През 1992 г. тогавашният президент Желю Желев се обявява против законопроекта на СДС за декомунизация, след като вече конфликтът му с министър-председателя Филип Димитров е факт. В законопроекта се предвижда ограничаване на заемане на ръководна длъжност в изпълнителната власт в предприятия с над 30 процента държавно участие, в държавните медии и в организации на бюджетна издръжка за хора от следния кръг: кадрови служители и сътрудници на ДС, секретари на първични партийни организации на БКП, номеклатурни кадри от апарата на ЦК, ОФ, ДКМС и БЗНС, участници в т. нар. възродителен процес, преподаватели в АОНСУ, в школите на ЦК и КПСС, както и в учебни заведения на КГБ. Тогава Желев заявява: "Националното помирение и успехът в икономическата реформа са за мен истинската декомунизация".

През 1997 г. коалиционният партньор на СДС Народен съюз внася в парламента законопроект за ограничение при заемане на ръководни длъжности в България. Вносителите се аргументират с препоръките на Резолюция 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от 27 юни 1996 г. за мерки за разграждане наследството от бившите комунистически тоталитарни режими. "Не мисля, че законът ще има оздравителен ефект за българското общество", заявява президентът Петър Стоянов. "Ние вече сме седем години след 10 ноември. Не можем непрекъснато да се озъртаме назад и не може да се движим бързо напред, носейки като раница непрекъснато на гърба си сенките от миналото", казва още той при излагане на съображенията си против законопроекта. Тогавашният министър-председател Иван Костов обявява, че споделя опасенията на президента. "Един такъв закон ще засегне съвсем малък брой хора", казва той.

През октомври 1998 г. ОДС се обръща отново към лустрацията. Тогава са приети промени в Закона за администрацията, с които се забранява на всички, заемали ръководни длъжности в структурите на БКП и администрацията по време на нейното управление, както и на сътрудници на ДС, да се назначават на управленски постове в държавата в срок от пет години. Конституционният съд отменя този текст като противоконституционен. През май 2000 парламентът приемаЗакон за обявяване на незаконността на комунистическия режим, който не съдържа правни последици, а по-скоро е декларативен.

Парламентарното мнозинство на ОДС приема през 1997 г. Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. Конституционният съд (след като се изважда от списъка на институциите, които подлежат на проверка) се произнася с решение, че е противоконституционно да се обявяват т. нар. "картотекирани" сътрудници, за които в картотеките на ДС е запазено единствено картонче с регистрация за сътрудничество. В резултат на това в парламента министърът на вътрешните работи обявява само 23 сътрудници на ДС от първоначалния списък с 97 имена. Повечето от обявените са депутати от ДПС и БСП.

Правителството на Иван Костов не изпълнява чл. 13 от закона, който указва, че "до една година от влизането на закона в сила (ДВ, бр. 63, 6 август 1997 г.) документите на бившата Държавна сигурност се предават в Централния държавен архив". В началото на 2001 г., броени месеци преди парламентарните избори, ОДС приема изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност като разширява негово поле на приложение и създава нова комисия по досиета, известна като комисията "Андреев". Тогава президентът Петър Стоянов заявява: "С риск да загубя 50 евентуални гласа ще кажа, че декомунизация се прави с промяна в манталитета на народа, с даване на пример, а не с вадене на досиета". Няколко месеца по-късно Стоянов загуби не само 50 гласа, но и президентските избори.

Комисията по досиетата е закрита, а законът е отменен изцяло през април 2002 г., с приетия с гласовете на НДСВ, ДПС и БСП Закон за защита на класифицираната информация (България е единствената от бившите социалистически страни, която остава без такова законодателство). През ноември 2003 г. нито една политическа сила не се отзовава на поканата на СДС (който не е на власт) за консултации по изработването на законопроект за прекъсване на връзките на публичната власт със служители на бившата ДС и РУМНО. 
След приемането на България в НАТО всички служители, които следва да имат достъп до национална класифицирана информация и до такава на алианса, се проверяват от Държавната комисия по сигурността на информация. В Закона за защита на класифицираната информация липсва конкретен текст, в който да се посочва, че до секретна информация не се допускат бивши кадрови или нещатни служители на ДС.

Закономерността, която се очертава от изложените факти, е че в България демократичните сили винаги настояват за приемането на декомунизационни закони, когато са в опозиция и не правят необходимото за реализирането им, когато са управляващи.